От: анон
|
Искам да разкажа моята история, защото тя може да е полезна за някого. Когато разбрах, че синът ми е наркоман, реших да приема проблема очи в очи, не да се крия. Опитах с разговори, караници, имаше обещания и лъжи, накрая просто го изгоних от къщи. Четири месеца не знаех къде е, а беше зима. Когато най- сетне дойде, молеше за помощ, не за пари. Бързо го вкарахме в болница, оттам го взеха в комуната на РЕТО в Бургас и ето, вече седми месец е там. Не мога да го позная, толкова добре изглежда. Мисля, че не трябва да им се оставя никакъв изход, освен лечение, всякаква друга примиренческа стратегия убива и тях, и нас. |
