От: майка
|
Преди 10 месеца сама предадох сина си в полицията. Два дни преди това погребахме негов приятел. Моят син беше уж на лечение, вземаше хапчета, непрекъснато го държахме под око. Видях го на улицата как купува хероин от същия дилър, който продаваше на приятеля му. Кипна ми пред очите, пребърках го, намерих пакетчето в чорапа и извиках полиция. Дойдоха и ни отведоха, след малко дойде и баба му с още 3 пакетчета. Задържаха го в ареста. И аз настоявах за това. Три месеца беше там, много ме упрекваха, но други майки като мен разбраха защо съм го направила и ме подкрепиха. След три месеца промениха мярката му за задържане в домашен арест. През това време започна да идва при него един приятел от детинство, който нямаше нищо общо с наркотиците. Синът ми вече не беше сам. След още три месеца мина делото, дадоха му условна присъда. Приятелят му му помогна да започне работа в същата фирма, където и той работи. Още доста време си стоеше вечер в къщи, после започна да излиза и аз много се притеснявах, но през цялото това време му правех тестове и те бяха отрицателни. Разбрах, че приятелят му го е въвел в неговата компания, все чисти деца, с тях излиза. Не съм се успокоила, продължавам да правя тестове, но вече 10 месеца той е чист. съжалявам само, че трябваше да го затворя в ареста при престъпниците, за да го лекувам, вместо да има подходящо място за това. |
