<<  13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23
      Принтирай

Как да спасим детето от наркотиците

30 Ноември -0001
 

НАШИТЕ ГРЕШКИ И ЗАБЛУДИ

Заблуда 1: Моят син/ дъщеря/ употребява наркотици. Това е страшно и позорно. Трябва да направя така, че никой от приятелите и роднините ни да не разбере за това. Наркоманията, наистина, е една от най- страшните болести. Но не сте болни вие, а детето ви. Вашата задача се състои в това, да покажете на детето всички достъпни канали за помощ. За това, може би, за ваше огромно съжаление, е необходимо да информирате всички близки роднини и приятели, които означават нещо за детето ви. Първо, той ще се увери, че вие не сте готови да се примирите с наркоманията и да премълчите съществуващия проблем, нали " мълчанието е знак на съгласие". Второ, с това ще му дадете да разбере, че сте застанали на пътя на открита и безкомпромисна борба не с него, не с проблема на всеобщата зависимост, а с неговата реална болест. Трето, възможно е по този начин да опазите чуждите деца от наркотици. Нали и вашите приятели и роднини също имат деца, и в техните семейства може да се изсипе такова зло. Четвърто, именно към тези близки хора вашето дете може под някакъв благовиден предлог да се обърне за финансова помощ. Вашата задача е да ги известите с каква цел ще бъдат използвани тези пари. По този начин ще запазите и любовта и подкрепата на близките си. Помнете, че главното не е да съхраните собствения си имидж, а да помогнете на детето да се справи със зависимостта. Заблуда 2: Вие и само вие сте виновни за това, че детето ви е станало наркоман. Значи така сте го възпитали. Основният проблем сега не е в това, кой е виновен, а в това, какво да се прави. Колкото и да е трудно, опитайте се да забравите миналото, концентрирайте всичките си мисли и усилия в бъдещето. Старайте се да намерите нови стратегии и тактики на влияние върху собственото дете " тук и сега". В никакъв случай не се опитвайте да поемате върху себе си отговорността за употребата на наркотици. Това единствено може да доведе до там, детето за пореден път да прехвърли цялата тежест на проблема върху вашите рамене, а той и без това вече предостатъчно се е научил да ви манипулира. Главното, което трябва да направите - да промените отношението си към детето. Първо, трябва да разберете,че детето ви е възрастен човек, който сам, поради собствената си глупост и самонадеяност, е започнал да взема наркотици, като е знаел много добре, че това е опасно. От гледна точка на вашето поведение това означава, че за приетото решение и неговите последици трябва да отговаря той сам. Първият път, опитвайки дрога, той не се е посъветвал с вас, той ви е предал,предал е всичко, на което сте го учили. Вие трябва да се отдръпнете и да погледнете на детето отстрани.Денят, в който сте разбрали, че той е наркоман, трябва да бъде и последният ден на вашето безгранично доверие и опека. Във всички ръководства за родители на зависими деца съветват първата стъпка да бъде лишаването от опека. Още един път искаме да подчертаем - главният принцип на вашето отношение в тази ситуация трябва да бъде фразата :" Ти сам си взел решение да употребяваш наркотици, сега за всички последици отговаряш сам." От този момент вашият син или дъщеря не трябва да получават нищо от това, което са свикнали да очакват от вас : никакви пари за разходи, никакви дрехи или пари за тях, никакво финансиране на почивки, нито пък за срещи с гаджета. И ако младият човек вече има свое семейство, никаква материална помощ за него. Много младежи са свикнали, че вашите пари, това са техни пари. Даже със цената на истерията дайте веднага да се разбере, че това не е така. Заблуда 3: Моето зависимо дете е паднало толкова низко, че за това трябва да бъде жестоко наказано. "Не съдете, за да не бъдете съдени". Не се опитвайте да променяте детето веднага. И на вас не ви харесва, ако някой се опитва насила да ви промени. Обърнете внимание на това, че неговата зависимост ви е подтикнала към непрекъснати скандали. Припомняте му всички прегрешения и гафове от целия му живот. Можем смело да твърдим, че да наказваш някого за всичко наведнъж е невъзможно и абсолютно безсмислено. Друга работа е, ако ви се наложи да разработите определен набор от правилата на неговото поведение и живота у дома. Изискванията трябва да бъдат разумни и при никакви обстоятелства да не се променят. Той трябва да знае, че на всяка негова грешна стъпка вие ще реагирате. Заплахите и наказанията в тази ситуация често се оказват нискоефективни. Доколкото обстановката у дома се нажежава, детето ще се старае колкото може повече време да бъде извън семейството, а това означава- в обичайната си компания. Заблуда 4: Ако вашето дете, дало вече безброй обещания, все едно се срива, това е ужасно и е катастрофа. Катастрофа за вас може да бъде само едно- състоянието, в което вие не сте способни реално да оцените ситуацията и да изработите нови стратегии на собственото поведение. В семейството на зависимия трябва да има правила на поведението не само за него, но и за останалите членове. Има някои главни правила на вашето поведение : 1. Дръжте се достойно, независимо от всичко. Вие сте възрастен човек и при възникване на беда нямате право на истерия. Нямате право да крещите, да биете шамари и на всеки две минути да тичате за успокоителни. Разбере, че бедата, която ви е сполетяла е поправима, ако се отнесете към нея така, както сте се отнасяли към другите беди във вашето семейство: спокойно и уравновесено. 2. Никога не се поддавайте на шантаж. А шантажът във вашия живот в момента е огромен: " Ако ми купите кола, ще имам с какво да се занимавам и няма да се друсам", " Ако не ми дадеш пари, за да върна дълга си, ще ме убият." "Ако не ми дадете пари, ще се самоубия - ей сега, в банята. " И даже :" Ако гаджето ме изостави, пак ще започна да се друсам." На всички тези "Ако...то", можете спокойно да отговорите :"Не". "След година, ако лекарят каже, че повече не употребяваш наркотици, с баща ти ще помислим за покупка на кола." " Нека човекът, на когото дължиш пари, да дойде при мен с паспорта си, да ми напише разписка и аз ще върна парите на него, а не на теб." " Иди в банята и се самоубий. По- добре да нямам никаква дъщеря, отколкото истеричка, която не е в състояние да се справи със себе си." " Сам предаде гаджето си, сам ще си оправяш отношенията с нея. Все едно, ние мислим, че тя те обича. Ако спреш да се друсаш, тя всичко ще разбере и ще ти прости." Не се бойте от заплахите за самоубийство. Човек, който е способен на такъв шантаж, крайно рядко прибягва към реални опити. Замислете се, той прекалено много се обича, за да го направи. Дори и да направи нещо, това ще стане само пред вашите очи, за да можете навреме да го спасите, а той да постигне каквото иска. 3. Не четете " конско". Подрастващият, а даже зависимият над 20 години, по своите душевни качества все едно си остава момченцето, което прави всичко наопъки. Затова безкрайните многочасови разговори за наркотици, обвинения, нравоучителни беседи са абсолютно безполезни и могат да дадат само обратен ефект. 4. По- малко говорете, повече действайте. Младият човек отдавна е свикнал, че вие го заплашвате, обещавате да го "предадете" в болницата насила, "да затворите всичките му приятели зад решетките, да го лишите от пари. Той не чува 80% от информацията, която съдържат вашите нравоучителни беседи. Това става, защото от всичките си заплахи вие не изпълнявате нито една. След всеки вас възмутен монолог той радостно обещава. При това обещава всичко, което му хрумне, но при това няма изобщо намерение да изпълни нещо. Наркоманът никога няма да повярва на вашите думи. Той ви счита за своя собственост и не очаква от вас никакви постъпки. Затова, ако намерите в себе си сили действително да извършите нещо, той веднага ще стане по- управляем. Заблуда 5: Доколкото са ви известни печалните последици от употребата на наркотици, започвайки от разрушаването на личността и завършвайки с такива страши болести като хепатит и СПИН, вие трябва да сте загрижени за това непрекъснато, нон- стоп да размишлявате и да се концентрирате върху това. Вашата задача се състои в това, в максимално достъпна форма да обясните на детето последиците от употребата на наркотици. Не се опитвайте да криете информация от него, колкото и страшна и нелицеприятна да е тя. За съжаление, трябва да признаем, че други възможности да му повлияете, освен " информационната война", нямате. Само се постарайте да не изпадате в " лекция". Не можете да задържите детето у дома, не можете да проконтролирате с какви спринцовки и в каква компания се друса. Остава ви само да се надявате, че вашата " информационна война" ще завърши с успех. По такъв начин, пак се връщаме към въпроса за отговорността. Отговорността за собственото здраве лежи изцяло върху детето. Разбира се, степента на риск от хепатит и СПИН е достатъчно висока. Но ако мислите непрекъснато за това, вие сама влизате в състояние на хроничен стрес. Колкото повече мислите за това, толкова повече се страхувате. Получава се омагьосан кръг. Още повече, щом мислим непрекъснато за неприятности, ние несъзнателно ги привличаме, очакваме, страхуваме се ... и те задължително ни намират и настигат. Опитайте да анализирате онези изменения в личността на вашето дете, които вече са станали, да разберете техните причини и последици. Не се бойте предварително, за всеки случай. Заблуда 6. Не мога да не завися от детето си. Длъжна съм да живея неговия живот с неговите проблеми. Ако сте съгласни с това твърдение, вие сами имате нужда от лечение. Лекарите и психолозите наричат това състояние съзависимост. 93% от родителите на зависимите/ особено майките/, които не са преминали курс по психотерапия и тренинг групи под ръководството на психолог, страдат от съзависимост. За това ще поговорим подробно по- нататък. Тук бихме искали да ви дадем главен практически съвет за създаването на нормални семейни отношения. Безспорно, невъзможно е да не виждате страданията на собственото дете и да не реагирате емоционално на тях, да не съчувствате и да не съпреживявате. Но, обърнете внимание, колко виртуозно той се е научил да използва вашето емоционално състояние за собствени цели. Вече говорихме, че всички наркомани абсолютно гениално манипулират собствените си родители. Замислете се, вие на практика сте се отказали от личния си живот и личните си интереси. Напълно зависите от това, в какво състояние инастроение ще се намира детето ви, когато престъпите прага на дома. Още повече, вие даже се обиждате на другите членове на семейството, ако намерят свой "свят", ако намерят в семейството " екологична ниша". Вие първи ги обвинявате в безчувственост и безразличие. Вие насила въвличате другите членове на семейството в състоянието на съзависимост. Какво може да се направи? Необходимо е да се сложи точна граница между вашия живот и живота на детето, между своите и неговите интереси, а най- важното - между вашата и неговата степен на отговорност за това, което се случва в семейството. Дайте право на другите членове на семейството/ особено ако става дума за деца/ възможността да живеят свой живот. Не противодействайте на желанието им да не се месят в проблемите на зависимия. Отделяйте на другите членове на семейството не по- малко внимание, отколкото на зависимото дете. Известни са ни случаи, когато и второто дете в семейството започва да се друга, като при това посочва главната причина в борбата за внимание, подкрепа и съчувствие от родителите. "Всичко за него, а мен никой не ме забелязва, като че ли нямам свои проблеми" "През цялото време слушам, колко ми върви и затова колко съм безсърдечен. На брат ми, нали, му е толкова зле, а аз през цялото време се лигавя и занимавам мама с някакви глупости."В отговор на това второто дете като че ли хвърля ръкавицата на семейството :" Искахте си го, ето ви го." Ако не ви се отдаде да изпълните този съвет самостоятелно, обърнете се към психотерапевт. Заблуда 7: Нямам повече сили да се боря с наркотиците, не знам как да се справя с тази ситуация. Всеки човек, дори и най- силният и преуспяващият, има право на минути слабост и отчаяние. Нали абсолютно силни хора няма. Това е илюзия. В живота на всеки може да настъпят моменти на загуба на емоционалното равновесие. Особено често се случва това с родителите на зависимите, защото вашият емоционален живот винаги е в "точката на кипене". Правило 1: Задължително намерете начин да се разтоварвате. Това може да бъде среща с приятели, които са в курса на вашите проблеми и са в състояние емоционално и морално да ви подкрепят. Идете на театър, на концерт. Излезте извън града, идете на почивка. Помнете, че и вие имате право на почивка от непрекъснатата борба. Правило 2.: Не забравяйте никога, че не вие се борите с наркотиците, а детето ви. И отговорността за тази борба трябва изцяло да лежи върху него. Вашата задача се състои само в това, емоционално да го подкрепяте само при реални стъпки към оздравяване. А това по- скоро са положителни, отколкото отрицателни емоции. Правило 3.: Разрешете на детето да опита самостоятелно да спре наркотиците. Ако детето за пръв път признава проблема си, но категорично отказва да отиде на лекар, разрешете му да опита да се пребори сам. Трябва да знаете, че ако то употребява хероин, това на практика е невъзможно. Дайте му възможност да се убеди сам. Можете да позвъните на някой телефон на доверието и да се посъветвате с лекар как да му помогнете в тази ситуация. Правило 4. Не се борете сам. Помогнете на детето да намери лекар. Това е единственото " задължение", което имате спрямо него вие. Сам да отива в болницата и да се " предава" е страшно и срамно, трябва да поддържате решението му да се обърне към лекар и да присъствате в качеството на " морална опора" на първия прием. Вашият собствен опит може да помогне да се ориентира във въпросите на доверието и недоверието към лекаря и медицинското заведение. Още повече, всички ваши действия, за които говорихме по- рано, трябва да имат за цел именно посещението при специалист. Лекарят, това е човекът, който ще види вашата семейна ситуация отстрани и затова винаги може да ви даде конкретни съвети за вашето поведение, вместо общите, които ви даваме ние. Ако се доверявате на лекаря , с когото сте започнали да контактувате, старайте се да превърнете общуването с него в продължително. Ще минат все пак няколко години, преди да престанете да се нуждаете от неговите съвети. Заблуда 8. Детето ми разруши целия си живот. То вече никога няма да бъде нормален човек. Миналото на всеки, безспорно, не може да не влияе върху бъдещето му, но понякога то има не само отрицателни, но и положителни последици. Всеки подрастващ се опитва да намери собственото си " Аз" и своето място в живота. Именно в процеса на това търсене вашето дете е извършило грешка , заменяйки търсенето на реалното " Аз" с търсенето на наркотичното " Аз". Той е тръгнал по лекия за него път. може би още не се е научил да се бори с трудностите. Във всеки случай, в процеса на спасение от зависимостта, трудностите и съблазните по неговия път ще бъдат предостатъчно. И ако той може да ги преодолее, това ще стане първата му зряла стъпка в живота. Помогнете му да направи тази стъпка. За съжаление, той се учи от собствените грешки, вместо от грешките на другите. Но това не ви дава право да го лишавате от надежди за бъдещето. Запомнете: Доверието към детето трябва да бъде възстановено веднага след като то прекрати употребата на наркотици. Ако детето ви вече не употребява наркотици, в семейството трябва да бъде прекратено обсъждането на този проблем. Вие можете да говорите за каквото и да е, за работа, за учение, за личен живот, но да напомняте на всеки две минути бившите грехове на вашия син или дъщеря, нямате право. Разговор за наркотиците може да се провежда само по инициатива на самите тях, когато те искат нещо да обсъдят с вас. Имайте предвид, че всяко, дори отрицателно напомняне на наркотика, предизвиква спомен за него. А непрекъснатото морализиране на тази тема може да предизвика само изостряне на желанието пак да го приемат. Всяко излишно напомняне работи като " котва", като механизъм, който пуска веригата на спомените и провокира усещането за онова приятно състояние, което се е постигало с помощта на наркотика. Заблуда 9.: Безспорно има някакъв определен, точен, верен и съвършен способ на спасение от наркотиците. Вашите проблеми идват оттам, че изобщо не можете да го откриете или нямате пари, защото лечението е много скъпо. Вашето дете е уникална личност, която не прилича на другите, както впрочем е и всеки човек. Наркоманията е особена болест, тя много се отличава от останалите. Отначало това е болест на характера, а после вече болест на тялото. Нейното лечение протича заедно с превъзпитанието на личността. Разбира се, има определени закономерности в развитието на личността в юношеството. Разбира се, има определени типове личност, към които в по- голяма или по- малка степен принадлежи и вашето дете, а следователно , и определени правила за уреждане на вашите отношения. Разбира се, има различни видове семейства, в които и вашият модел на семеен живот е намерил своето отражение. Разбира се, има основни медицински и психотерапевтични школи и направления на лечение, които могат да помогнат именно на вашето дете. Имайте предвид, че далече не винаги най- скъпото лечение е и най- доброто. Често става точно обратното. Ние можем да ви помогнем да се ориентирате в тези видове лечения и закономерности. Главното, което трябва да осъзнаете е, че заедно с детето трябва да изберете ръководен принцип в стратегията за постигане на желания резултат. Универсални решения на всеки проблем няма. Това винаги става конкретно в конкретната ситуация. Следователно, както казва Дейл Карнеги, вие трябва " да спрете да се тревожите и да започнете да живеете". А това означава, че трябва да си изработите собствена стратегия на поведението и да започнете да я прилагате на практика. Още нищо не е загубено, но много, наистина, зависи от вас. Искаме само да ви предупредим за още една грешка на родителите, която често изниква в процеса на лечението: Не се нахвърляйте върху детето веднага, щом ви се е сторило, че след доста време то отново е започнало да се друса. Отначало трябва да се успокоите и да помните, че при електромагнитни бури и резки смени на времето бившите наркомани имат симптоми, много сходни с тези на наркотиците. Трябва да го понаблюдавате няколко дни. През това време се обадете на лекаря, организирайте допълнителна среща с него и чуйте неговото мнение. Вашите обвинения трябва да имат много сериозни основания. Ако и вие, и лекарят сте на мнение, че пациентът пак се е върнал към наркотиците, особено хероин, вместо дълги изяснявания на отношенията, направете тест. И така, еко осъзнаете собствените си заблуди и грешки, вие сте готови да анализирате цялата си семейна ситуация и да потърсите свой индивидуален способ за лечението на детето. / от книгата на А. Данилин и И. Данилина " Как да спасим детето от наркотиците", М.,2001/ превод от www.narkotiki.ru

МОДЕЛИ НА СЪЗАВИСИМОСТ

Съзависимост се наричат психологическите особености на взаимоотношенията между наркомана и един/ обикновено майката/ или с двамата родители, които предизвикват у последните травмиращи изменения в психологическото състояние, промяна на структурата на тяхната личност и които пречат не само на ефективното разрешаване на конфликтната ситуация в семейството, но и на самия процес на лечение. Материалът по този въпрос е написан на база лекциите на ппроф. Ю.В . Валентик, доколкото въпросът още не е изследван каккто трябва в руската медицинска литература. Парадоксално е, но психологически родителите се оказват въвлечени в процеса на употребата на наркотици. Целият им семеен живот неизбежно се върти около цикъла на прием на наркотици от детето, той се движи по определена схема. 1. Семейната съзависимост лесно се обяснява по балната система. Страните като че ли отчитат количество положителни и отрицателни балове и оценки, събрани в процеса на употребата на наркотици. Стадий 0-1, представен на рисунката- това е отрязъка от време, протичащ от момента на възникване на влечението у наркована, през процедурата по набавяне на наркотика до отчетната точка 1- момента на неговата употреба и получаване на наслаждението. Стадий 1-2 обхваща периода на абстиненция и се явява крайно болезнен и за самия наркоман, и за неговите родители. В хода на тези два стадия наркоманът като че ли набира определено количество отрицателни балове и оценки, за които вие после ще му търсите възмездие. Колкото по- често детето ви употребява наркотици, толкова по- спокойно се отнасяте вие всеки път към дадения период. Това, разбира се, не е истински покой. Но, от една страна, вие постепенно започвате да осъзнавате, че не можете да му попречите да взема наркотици. Да се разговаря с него в такова състояние е абсолютно безполезно, все едно да се биеш с глуха стена. От друга страна, вие вече нямате онези вътрешни емоционални сили, за да реагирате на тази ситуация , когато тя се случва за 25-ти път по същия начин, както първия път. Просто включват се вашите механизми за психологическа защита. Вие започвате да разбирате, че не сте способни да издържате на такива нагорещени страсти постоянно, и чакате само едно - този етап да свърши по- скоро. Вие вече вътрешно предвкусвате настъпването на новия етап- периодът на разплата. Най-накрая, вие дочакахте настъпването на т.2. Това е тази точка, когато всички въвлечени страни пресмятат нанесените вреди. Това е точка на определена радост, след която следва " светлият промеждутък". Именно в периода от т.2 до т.3 вие отправяте към детето вашите изисквания, с които то в нормално състояние не може да не се съобрази. То се съгласява със всички повдигнати към него обвинения, готово е да се разплати за всичко,извършено по- рано и даже обещава да се лекува. То като че ли набира необходимото количество положителни балове и оценки, за да компенсира собствения си срив и да заглади неговите последици. Вие също не може да не се радвате на този етап. Все пак именно в този период вие получавате компенсация за всичките си предишни тревоги и страдания. Това е пикът на вашата емоционална близост с детето, период, заради който вие сте били готови да търпите всичките му издънки, период, когато у вас отново се появява надеждата. В дъното на душата си вие прекрасно знаете, че се лъжете, просто в този момент така ви се иска да вярвате в това, че всичко страшно е останало назад. Но на много малко родители им се удава на 25- ия път да се излъжат искрено. Колкото по- дълго трае тази семейна идилия, толкова по- тревожни, кой знае защо, ставате вие. Приближавате т.3, която е същата като т.0. да, не грешите, след нея отново ще последва т.4, същата като т.1. Всичко се повтаря отначало. Вие вече знаете това, просто се боите да го признаете пред себе си, но вътрешно вече чакате началото на следващия завой и последвалия го после " светъл промеждутък". Сега за най- страшната грешка, за съжаление неизбежна в семействата, където отношенията се поставят на база на съзависимостта. Вие, без да съзнавате това, подтиквате детето към повторна употреба на наркотици! Описаната дотук схема на функционирането на семейството в условията на съзависимост е достатъчно балансирана и стабилна. Махнете фразата, свързана с наркотиците и набирането от детето на отрицателни балове, и от вашия живот ще изчезне " светлият промеждутък". Представете си, че детето е престанало да употребява наркотици, а следователно , е престанало и да се стреми да изпълни всички ваши изисквания, за да заличи вината си пред вас. Той е станал обикновен подрастващ със своите проблеми и неизбежни " остри ъгли". На съзнателно ниво вие, разбира се, трябва да сте на седмото небе отщастие. Но в дъното на вашето " Аз" има и несъзнателно ниво, което неизбежно се опитва да поддържа функционирането на обичайната семейна схема. Щом само изчезнат наркотиците, вие все едно ща намерите за какво да упрекнете собственото дете. Ще възникнат нови семейни конфликти, ще се изострят взаимните претенции. Вие ще му припомните часовете и годините от своя живот, които той е отровил и които е невъзможно да върнете. Вие дажо може отново да му припомните наркотиците. Вие ще направите всичко, за да получитезагубената компенсация във вид на " светлия промеждутък". И в този случай най- простият изход за вашето дете ще бъде повторната употреба на наркотици. Получава се омагьосан кръг. Не, вие не сте чудовище. Просто законите за функциониране и поддържане на стабилност в системата , наречена " семейство", е по- силна от вашето "Аз". За да се разкъса този порочен кръг, трябва да се избавим от съзависимостта. В края на тази глава ще ви дадем някои практически съвети. Но, ако не сте достатъчно готови към сериозна, самостоятелна,вътрешна работа, към безпристрастен анализ на собствения си семеен модел, на вас ви е нужна професионалната помощ на лекаря- психотерапевт или психолог. 2. В семейство със съзависимост винаги е нарушено разпределението на ролите и разпределението на отговорностите. Вече стана дума, че вашето дете много рядко поема отговорност за своята болест и за постъпките си. То е егоист и се стреми да хвърли върху вас цялата тежест на отговорността и вината за ставащото. Все пак вие доброволно сте поели върху себе си отговорността за : осъществяването на контрол върху употребата на наркотиците и състоянието на здраве на детето избор на неговите желателни и съмнителни приятели справяне с парите, останали в семейния бюджет след поредния срив и тяхното разпределение прослушване на телефонните разговори и проследяване на съществуващите връзки връщане на дългове на неговите кредитори графика на неговата работа или учене, способите за прекарване на свободното време и много, много други Виждате сами какво важно звено се явява вашата личност в живота на детето, и- което е по- страшно - в процеса на употреба на наркотици. Колкото по- силно вие се стремите да изключите наркотиците от неговия живот, толкова по- силно то се стреми да ги запази. Помните от уроците по физика, че силата на действие е равна на силата на противодействие. Вие сте поели върху себе си отговорността за живот без наркотици, като сте му оставили само удно - да съхрани баланса на системата и да употребява наркотици, за да не пропаднат всички ваши усилия нахалост. Вашето дете даже може да прибегне към упреци от типа на :" Ако ти, мамо, не беше върнала дълговете ми на ония бандити, те следващия път нямаше да ми дадат на кредит доза!". То може да използва и откровен и неприкрит шантаж, спекулирайки с вашите родителски чувства :" Аз, разбира се, няма да съм жив, но затова пък вие с татко няма да страдате повече и ще живеете щастливо". А сега нека си представим парадоксална ситуация. Вие доброволно излизате от тази система и сваляте от себе си всяка отговорност за това, което се случва. Най- простото решение е да заминете някъде, изчезвайки от живота на детето. Сигурни сме, че много родители ще се побоят да направят това, следвайки принципа :" Той без мен съвсем ще пропадне". Всъщност вие се боите от факта, че трябва да предадете отговорността, но, за съжаление, няма друг начин да се избавите от съзависимостта. Истината е, че ако " изскубнете" от всички детайли на процеса собствената си личност, то обичайната, отработана от години и шлифована от вашето дете система ще рухне. Разбира се, то може да си намери следваща " жертва", на която ще се опита да стовари цялата отговорност, но , вярвайте, няма много кандидати за това. Пък и вие ги знаете, защото контролирате ситуацията и можете да намерите начин да ги извадите от играта. Само така ще се отървете от пълномощията, които ви е дало и ще положите отговорността за постъпките му върху собствените му " крехки рамене". Този изход не е панацея в борбата с употребата на наркотици от вашето дете, но това вече е 50 % успех. Доколкото вие му отказвате така удобната за него и привична съзависимост, вие го лишавате от най- главната му опорна точка. Може би то за първи път в живота си ще се замисли наистина какво да прави по- нататък. Колкото и жестоко да звучи, с вашето присъствие и участие вие сами не му давате възможност да се ориентира в истинското си " Аз" - "Аз" без наркотици. То продължава да отговаря с по- голям или по- малък успех само за своя наркотичен "Аз". По този начин вие пречите на вътрешното му узряване и саморазвитие. Не се съмняваме, че правите това с най- добри намерения, но спрете и се замислете за последствията. 3. В рамките на обсъжданата тук проблематика,типът съзависимост, обозначена като " Взаимен договор", се среща значително по- рядко, отколкото предишните два типа, той е по- разпространен между съпрузите, отколкото между деца и родители. В този смисъл той е актуален само в непълните семейства, където детето, обикновено син, е отглеждано от самотна майка, а синътзаема не само собствената си позиция, но отчасти и позицията на глава на семейство и човек, който се грижи за другия. Все пак това е единственият мъж в къщата, той е длъжен и е свикнал да се грижи за майката, особено ако тя работи много, заета е цял ден и често е уморена. Този тип съзависимост е на принципа :" Ти, дете- наркоман, изпълняваш всичките си обичайни задължения по къщата, а аз си затварям очите за твоите наркотици. Нищо не е станало. Всичко си върви по обичайния начин." За съжаление, този тип съзависимост също не е дълготраен и е нископродуктивен, защото детето твърде често просто не е в състояние да изпълни обичайните си задължения. Щом договорът се наруши, ситуацията се взривява и излиза от контрол. 4. Този тип съзависимост се нарича " паралелно съществуване". Родителите и детето се правят, че живеят своя живот и не се месят един на друг. Такива отношения са възможни в дистанцирани семейство, в които строго се спазват условията на отделното, автономно живеене. Членовете на семейството живеят като в общежитие. Те имат само една обща цел- никой да не разбере тайната им. В семейство, в което детето е болно от наркомания, изработените с години правила не траят дълго. Наркоманът повече не е способен да живее " паралелно", защото в периода на влечение той е превъзбуден и пили нервите на околните. Когато нещата стигат до откровени кражби или започва абстиненцията, наркоманът не е способен да съхрани " паралелните" отношения, а родителите са възмутени толкова силно, че забравят за своята автономия и рязко се втурват в живота на детето. Подобен модел на съзависимост нерядко води до тежки криминални прояви.

ВЛИЯНИЕ НА СЪЗАВИСИМОТО ПОВЕДЕНИЕ ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА НА РОДИТЕЛИТЕ

Досега обсъждахме влиянието на съзависимото поведение върху личността на детето, употребяващо наркотици. Да видим как влияе то върху вашата личност. 1. Вие губите своето лично "Аз". Може би и сами сте разбрали вече, а може би близки хора са ви казали, че отношенията с детето много са ви променили, вие сте станали съвсем друг човек. Каквото и да правите, вашите мисли постоянно се връщат към него. Каквото и да говорите, вие мислите какво ще ви отговори той. Вие сте загубили своите интереси, а следователно, и много приятели, защото сега не ви е до тях. Вие не можете да се съсредоточите на работното си място, защото непрекъснато ви мъчи въпросът :" Какво става в къщи?".Дори ако разказвате на близки хора за себе си, постоянно превключвате разговора на детето. Вие не сте в състояние да контролирате собствените си емоции, защото повече не се владеете. Вас изцяло ви е погълнало и бавно ви унищожава собственото ви дете. Вие изцяло сте в негова власт. От стремеж да контролирате ситуацията и от изчерпване на силите, вие леко преминавате към демонстрация на собствената си безпомощност, а понякога и към заплахи и пряка агресия. Доколкото контролът е безполезен и неефективен, той не води към никакъв положителен резултат. Детето, както и по- рано, употребява наркотици, вие, както и по- рано, страдате от собственото си безсилие и неспособност да промените каквото и да е. Рязко пада вашата самооценка и самоуважение. В психологията тази характеристика на личността се определя по следната формула : УСПЕХ САМОУВАЖЕНИЕ = ----------------------------------------- НИВО НА ПРЕТЕНЦИИ Нивото на претенции определя степента насложност на задачите, които си поставяте. Вие сте стоварили върху себе си всичко : и отговорността за наркотиците, и контрола над собственото си пораснало дете, и тежестта да вземате решения, тоест едно абсолютно непосилно тегло. Нивото на вашите претенции е крайно висок. Успехът практически е равен на нула. Следователно, самоуважението ви е на дъното. Вие сами се изтезавате, мислейки постоянно: "Аз съм лоша майка", "Аз съм заслужила такова отношение". Целият ви предишен живот ви се струва верига от неправилни действия, постъпки и собствени грешки. "Ако бях му обяснила", "Ако тогава го бях наказала"," Ако навреме бях разбрала, че става нещо лошо"... 2. Как вие се превръщате в жертва Остатъците от вашето собствено "Аз" трябва все пак да получат някаква положителна емоционална подкрепа. И вие си избирате ролята на жертва. Близките ви започват да ви поддържат: "Бедната тя, за какво са ти тези мъчения!", " Колко си нещастна!". Стремейки се да ви помогнат, те затвърждават във вашето поведение най- опасния стереотип на мъченицата. Тази фраза става вашето житейско убеждение. С нея вие се защитавате от собствените си неуспехи и нереализирани планове.Спомнете си откога не сте казвали "Аз искам!". През цялото време си казвате :" Аз трябва ". Вие поемате върху себе си ролята на " професионалния спасител". По този начин не давате възможност на собственото си дете да поеме само отговорността за собствените си постъпки. По този начин вие несъзнателно го тласкате към повторна употреба на наркотици. Вие имате нужда то да знае какво ви е причинило. Без да осъзнавате, вие упреквате детето за погубения си живот. Вие постоянно му демонстрирате : "Виж, как се старая..." Тъй като няма сили да се бори с комплекса за вина, то отново излиза на улицата. Кръгът се затваря. От друга страта, детето- наркоман, отличаващо се с краен егоцентризъм, радостно приема такъв модел на отношения. То с удоволствие ви предава всичките си задължения и се възползва от вашето страдание. Така от " спасител", вие се превръщате в " жертва". 3. Какво става с вашето здраве Доколкото вие сте в постоянен стрес с явно преобладаващи негативни емоции, вас неизбежно ви чака депресията и отчаянието. На фона на ежесекундната тревожност възникват различни психосоматични разстройства и неврози. Много родители на наши пациенти развиват различни сърдечно- съдови заболявания, появява се склонност към хипертония, рязко пада имунитетът, което предизвиква висок риск от простудни и инфекциозни заболявания, така също безсъние, депресия, тикове, натрапчиви състояния,понякога и опити за самоубийство. 4. Как вашият организъм се защитава от нервно претоварване Вашият организъм, и на първо място, вашата психика се старае да се защити от психологическите последици на " семейните военни действия". Все пак вие ежедневно тренирате как да понасяте собствените си страдания и болките на близките. Затова вашият организъм търси нови и нови начини на защита, вашите чувства с времето се притъпяват, вие започвате по- леко да понасяте душевната болка, защото вече сте свикнали, тя ви съпровожда на всяка крачка. В старанието си да сезащитите, вие инстинктивно избирате механизмите на неефективна и опасна защита. Това е естествено, никой никога не ви е учил. В опитите да защитите собственото си "Аз", вие постепенно започвате да живеете в измислена от вас реалност. Вие нямате сили да понасяте болката, затова вашата психика става все по- избирателна. Вие започвате да виждате само това, което искате да видите, чувате само това, което искате да чуете. От това положение незабавно се опитва да се възползва детето ви. В такова състояние то много лесно може да ви излъже. То отново и отново обещава да спре, а вие отново и отново му вярвате, защото вашата психика, защитавайки се, се стреми да улови положителната информация от морето на отрицателна информация. Какво да се прави ? Отговорът е прост и едновременно с това безумно сложен: трябва да се избавите от съзависимостта!

КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ СЪЗАВИСИМОСТТА

Първата стъпка към спасяването на вашето дете от наркотиците и запазването на собствената ви личност, на собственото ви " Аз", е отстраняването на съзависимостта. 1. Подробно, по точки, определете задълженията на детето в семейството. Ако имате по- малки деца, нека то поеме грижата за тях. Не се страхувайте, че по- голямото дете ще развали по- малкото. За щастие, досега не сме се сблъсквали с такива случаи. Нека той, например, да води малкото в детската градина и да го взема оттам. Нека проверява домашните му работи и да отговаря за успеха му. запомнете, че зоната на отговорност за другия човек трябва да бъде голяма. От трите главни фактора за употребата на наркотици, американските психолози особено изтъкват отсъствието на отговорност за друг, по- слаб член на семейството. По никой начин не искаме да слагаме тук знак на равенство между отговорността за по- малко дете и за животно, но нека, в краен случай, детето да поеме изцяло върху себе си грижата за четирикракия любимец. Важното е тези задължения да лежат изцяло върху него, от началото до крная. Това е участък работа, в който не влиза никой друг от семейството - никога, при никакви обстоятелства. Може да се възложат и други задължения в дома. Главното е да не се подхожда към този въпрос формално, да не се контролира и никога да не се застрахова.Ще видите, че във всяко състояние при всякакви обстоятелства то ще може да изпълни задълженията си. По този начин вие му оказвате доверие, което то се старае да оправдае. Дайте му възможност да се чувства голямо и значимо. 2. От днес той сам и само той отговаря за наркотиците и за своето състояние, за своята способност или неспособност да учи или да работи. Дайте му да разбере, не само с думи, но и с действия, че вие сега се занимавате със себе си и със собствените си проблеми. спрете да контролирате къде и с кого излиза, това е негова работа прекратете телефонното подслушване, това е унизително и за двама ви. не се втренчвайте в очите му и не оглеждайте вените му. Основен принцип на семейния живот : ние още един пък сме готови да ти повярваме, още един пък сме готови да ти помогнем, ако помощта - емоционална или медицинска, ти е нужна. парите в нашето семейство - това са нашите пари и не ти си ги спечелил. Ние също имаме своите желания и потребности, които сме игнорирали много години. Сега ние сме решили да живеем другояче и най- сетне да помислим и за себе си. Ако виждате, че детето се стреми да се избави от наркотиците и като студент няма собствени доходи, то отделете му определена сума, която може да харчи по собствено усмотрение. Ако то продължава да употребява наркотици и твърди, че не е способно да учи, защото се чувства зле, загубил е способност да помни и да внимава, то му предложете да започне работа. Избягвайте всякакви академични отпуски. Не реагирайте на заплахите за неизбежната служба в армията. Това е още един способ за шантаж. Той се опитва за пореден път да ви уплаши: " Ще ме изпратят на гореща точка и ще ме убият". Обяснете му, че има два изхода: или да отиде в армията, или да се регистрира в наркодиспансера. Само не го плашете, а му го съобщете спокойно, като някаква даденост. Не мислим, че която да е от двете перспективи го радва особено. По- скоро ще се опита да съхрани това, което има. Ще видите, че оплакванията му от здравето рязко ще секнат. Ако детето работи, то в зависимост от финансовите възможности на семейството, позволете му да се разпорежда със собствената си заплата. Но не му давайте и стотинка повече. Не се разплащайте с неговите кредитори, това не е ваш проблем. Не се поддавайте на шантаж, че той ще бъде принуден да краде и да извърши престъпление. Кажете му спокойно, че това е неговият избор и само той ще отговаря пред собствената си съвест и пред закона. Предложете му да заработи дълга си. 3. Създайте в дома си емоционална ситуация, при която детето ще иска да се прибира. Това трябва да са открити и топли отношения, които не го заплашват с повдигане на въпроса за вината и хиляди упреци. не натрапвайте на детето собствените си мнения и оценки. То има право да мисли другояче. Ако детето изпитва влечение към дома и семейството, спомнете си, че по- рано имахте семейни празници, излети. Прекарвайте времето заедно. Ако то винаги предпочита да прекарва свободното си време по друг начин, анализирайте това. при всеки конфликт се старайте да се вслушате и да разберете какво иска да ви каже. На първо място го изслушайте, а после го оценявайте и класифицирайте. Ако искате да изразите негативните си чувства, то помнете някои главни правила: А. Започвайте с похвала и признание на положителните черти на детето Б. Обсъждайте конкретния случай и избягвайте обобщения от типа на "Ти винаги...", "Ти никога..." В. Вашата задача е да изразите чувствата си в коректна форма. Не се старайте да обидите или да унизите детето. Вижте кое най- много го дразни във вашите забележки. Г. Постарайте се да завършите разговора с конструктивно предложение за бъдещето в дружелюбна форма. Престанете да играете с неговите и вашите чувства. Откажете се от балната система за отчитане на плюсове и минуси. Избягвайте упреците и истерията. Родители, които постоянно подозират детето си в нещо лошо, с тревожен поглед и разплакани очи, не предизвикват доверие и желание за споделяне. В семейството не бива да има тайни един от друг. Но желанието за честен разговор трябва да е на двамата. Не нарушавайте границите на личното " Аз" на другия човек, не се опитвайте да нахлувате в личното му пространство. Просто създайте такъв емоционален климат в семейството, когато е най- лесно да се каже дори нещо неприятно, вместо да се крие. 4. Опитайте се да убедите сина или дъщеря си в необходимостта от медицинска помощ При избора на лекар се водете не от титлите и почетните му звания, не от популярността и високата цена на курса на лечение, а от собствените си усещания и емоционално състояние. Обикновено професионалният лекар- нарколог предпочита да работи не с изолирания пациент, а със цялото семейство, защото това му дава възможност обективно да оцени създалата се емоционална ситуация. Ако дори един член на семейството, да не говорим за детето, изпитва не се чувства удобно при контактите с лекаря, без да се замисляте, търсете друг. Ако лекарят не може да обезпечи психологическата безопасност на пациента, то какъвто и прекрасен професионалист да е той, едва ли ще може да помогне точно на вас. Ето основните етапи на борбата със съзависимостта. Проблемът е там, че въпреки да изглеждат сравнително прости, съветите са изключително трудни за изпълнение в живота, защото трябва да се разрушат създадени с години навици и стереотипи на поведение. Това, което лесно може да се разбере, трудно се изпълнява в реалността.

ПСИХОЛОГИЯ НА ВЛИЯНИЕТО

Как най- добре да повлияем на детето? След теста / Как да определим личността на зависимото дете и да изберем оптималната стратегия за взаимодействие с него/, можете да видите съветите, отнасящи се конкретно към вашето дете. Преди да се възползвате от тях, иска ни се да разберете какво можете да направите, за да уговорите детето да се лекува и по- нататък да помагате на лекаря в психотерапевтичните му усилия. 1. Принцип на зрялото отношения към проблема. Щом в семейството се е случила беда, няма смисъл да действате със сълзи и истерия, те няма да помогнат. Трябва да се отнесем към проблема като зрели хора. Най- важното е да разберем три неща: най-напред, нямате повече право на викове и истерии. Вашето поведение към сина или дъщерята трябва да бъде обмислено и претеглено. на второ място, с бедата може да се справи само семейството като цяло. Действията, постъпките и думите на мама, татко и другите, живеещи съвместно членове на семейството, трябва да бъдат съгласувани. Можете да постигнете резултат, само ако действате от " един фронт". на трето място, развийте " чувствително ухо" "Чувствителното ухо" е термин от " трансактния анализ" на американския психолог Ерик Берн, с неготой обозначава човешката способност да обособява в своята личност три " същества" или същности. Тези същества се явяват позиции на личността, от която тя преприема всякакво общуване с другия човек. Това са позициите на детето, възрастния, родителя. Детето в нас постоянно очаква от околните съжаление и топлина. Лесно се обижда, има болезнено самолюбие и от това е лесно ранимо. Постоянно търси пътища за изразяване на емоциите, а не разум. Възрастният говори от позицията на разума. На първо място, претегля думите. Никого не осъжда и не търси от другите съчувствие. В общуването се старае да разбере другия, а не самия себе си. Родителят в общуването се стреми да доминира, приема своя авторитет за абсолютен, не смята за нужно да обяснява своите постъпки и изисквания. Смята, че всички трябва да се подчиняват на неговите правила. Главното, което трябва да се разбере, е че във всяко общуване ние използваме само една от тези позиции. Това зависи от моментната полза. Около нас има хора, с които ние изгодно да общуваме от позицията на Възрастния, има хора, които ни покровителстват и ние разговаряме с тях от позицията на Детето, там са и нашите деца, с които разговаряме от позицията на Родителя. Трябва да разбере, че детето, което е започнало да употребява наркотици, повече не можете да възприемате като дете. За да общувате с него и да контролирате неговото поведение, вие трябва да се държите с него като с Възрастен с Възрастен.Повече нямате право нито да го глезите, нито да го командвате. Работата е там, че хората престават да се разбират един друг, ако общуват от различни личностни позиции. Например- вие сте се върнали от работа в къщи и казвате на жена си :" Боли ме главата и кръстът, отивам да си легна" - това означава, че от позицията на Детето вие се обръщате към жена си - Родителя и всъщност искате да кажете :" Остави ме на мира и не ме товари с домашни дела!" Ако жена ви иска да ви разбере, от позицията на Родителя тя ще отговори:" Разбира се, малкият ми, иди, легни си, аз ще затворя вратата!". А ако не иска, сама ще заеме позицията на Детето и ще каже :" Аз съм още по- уморена от теб, цял ден готвих и воювах с детето ти - иди да миеш съдовете !". Така вие двамата изобщо няма да се разберете. Общуването със зависимото дете трябва да протича само от позицията на Възрастния. Още повече, Вие трябва с помощта на " чувствителното ухо" да следите Детето да ви отговаря също от позицията на Възрастния. В обратен случай, няма да се чувате един друг, а общуването ще се превърне, както в случая с двамата съпрузи, в опит за взаимна манипулация. 2. Принципът на писмените задължения. Човек не би оцелял в обществото, ако у всеки от нас нямаше потребност да изпълнява поетите задължения. Замислете се, ако сте обещали нещо някому или сте поели задължение, вие трябва да го изпълните, иначе това ще предизвика у вас чувство на вина или срам. Това усещане за вина ще продължава дотогава, докато или изпълните поетото задължение, или забравите за него. Докато човекът, комуто сте обещали нещо, ви напомня за него, чувството за вина ще остане. В този смисъл разликата между душата на възрастния и душата на подрастващия е там, че подрастващият много по- лесно от възрастния забравя за своите обещания. Не трябва да го оставяме да забрави обещанието, че ще прекрати употребата на наркотици ! Това може да се изпълни най- лесно, ако обещанието е в писмена форма. На родителите често им е неловко да си пишат със собственото дете. Трябва да се разбере обаче, че неслучайно светът на юридическите и икономическите организации вярва само на писаните договори. Освен чисто юридическите аспекти, всяко писмено обещание има и магическа сила. Писменото задължение кара хората да приведат в ред мислите си и да ги систематизират, докато ги пишат. За разлика от устното обещание, писменото обвързване , предявено в определен момент, е по- трудно да се пренебрегне. Ако сте доказали на себе си и на сина си/ дъщеря си/, че той/ тя/ приема наркотици, приемайте следващи обещания само в писмен вид. Най- добре, ако това е е просто фраза, а обещание с елементи на изповед. Изискайте от детето да напише по какви причини, откога и колко често употребява наркотици и да опише какво смята да предприеме, за да прекрати тяхната употреба. Такова писмено задължение може да бъде двустранно. В този случай детето се задължава да прекрати употребата на наркотици, а вие, от своя страна, се задължавате да предприемете някакви насрещни действия. В този случай писменото задължение се превръща в договор. Все пак " договор" не означава търговия. Писменият договор трябва да подчертае, че с детето се намирате в еднакво положение. Отказвайки се от наркотиците, детето се отказва сякаш от част от своето поведение, от своята психология. В замяна вие можете да направите същото. Детето ви не може да иска да получи като награда за отказа от наркотици скъпа вещ. Това не бива да е договор от типа на " Аз се отказвам от наркотиците, а татко ми купува "Мерцедес". Резултат от подобен договор може да бъде единствено повторен прием на наркотици след покупката на "Мерцедес"-а с радостния извод на следващия договор за покупка на остров в Тихия океан... Ето ви пример за разумен договор: "...Аз вземах наркотици, защото ми се искаше да опитам и да разбера какво изпитват моите приятели. Не забелязах, как станах зависим от тях. Задължавам се да опитам да ги оставя в близките две седмици. Сигурен съм, че ще мога да направя това сам, без да се обръщам към лекар, тъй като и без лекар прекрасно разбирам какъв боклук съм вземал. За това ми е необходима помощта на моите родители. Моля в следващите две седмици да търпите моето лошо състояние и да ме поддържате. Ако за две седмици не успея да прекратя употребата на наркотици, задължавам се заедно с родителите си да отида на лекар. Ние, родителите на..., се задължаваме да съхраним доверието си към нашия син в продължение на две седмици. Задължаваме се да не говорим за наркотици всеки две минути, да търпим неговото лошо състояние. В случай, че нашият син успее да спре наркотиците, ние ще му помогнем да се върне в института, а също така ще му окажем всяка психологическа подкрепа, от която той се нуждае. Ако това не стане, то ние, заедно с него, ще отидем на лекар" . Приберете този договор. Имате право да го ползвате едва когато минат двете седмици. Смятаме, че изготвянето на писмено задължение е ключов фактор към по- нататъшните ви отношения с детето по време на лечението. Измисляйте " договори"! От момента на подписването на такъв документ, детето ви много пъти ще се опитва да го наруши, но Вие нямате никакво право да постъпвате другояче, освен както сте записали. Вашата позиция по отношение на всеки период от лечението или прекратяването на приема на наркотици трябва да бъде абсолютно непоколебима. Има една важна подробност. Договорът е семеен продукт. Той трябва да бъде измислен и подписан от двамата родители заедно, дори когато те живеят разделени. 3. Принцип " действие наопъки". Този принцип всъщност ви е известен. Ако искате детето да извърши нещо, в никакъв случай не го карайте насила. Дългите обвиняващи монолози дават единствено противоположен резултат. Ако сте подписали договор, вие трябва да " забравите" за наркотиците за срока, уговорен в текста. Ако искате детето ви да прочете някоя книжка за наркотиците, кажете му, че сте я купили за себе си и за него е вредно да я чете. Кажете му, че не искате той да гледа някое предаване по телевизията на тази тема и го помолете по време на предаването да излезе от стаята. Същото се отнася и за видеокасети, сайтове по интернет и т.н. По същия принцип, най- голям ефект дава не прекият разговор за наркотиците, а косвеното обсъждане на последствията от техния прием. Например, със съпруга си можете да обсъждате пред детето заплахата от СПИН или колосалното количество смъртни случаи и самоубийства сред младите. Изобщо в семейните си разговори имате пълното право твърде често да споменавате смъртта и умирането, при това тази тема изобщо да не се отнася до детето ви. Ако сте видели на екрана или по вестниците история за престъпление или смърт на наркоман, изрежете я или запишете предаването и ги покажете, но не на детето, а на мъжа си или на близки в негово присъствие. Вие можете да обсъждате ужасите, които се случват на улицата в присъствие на младежа, без да се обръщате към него. Уверяваме ви, той ще чуе вашия разговор дори през стената. 4. Принцип на гласността. Както знаете, особено силно чувство за вина у младия човек предизвиква неизпълнението на поетите публично задължения. Когато "финализирате" договора, вие може да съберете семейния съвет, да поканите приятели, съученици или колеги от института, за които сте сигурни, че не употребяват наркотици. Еднократното колективно разсъждение трябва да има делова форма. В разговора не трябва да звучат обвинения, а съвети към младежа, попаднал в беда. Вие можете да подсилите договора, ако го закачите на стената в коридора или в хола. Така информацията от него няма да излезе извън стените на дома, но необходимостта от изпълнение на задълженията ще се усили. Ако по някаква причина не можете да съберете семейството, то предложете на детето да даде обещанията си не само на вас, но и на други роднини и приятели по телефона. Да се обади във ваше присъствие на няколко души и да им каже това, което писмено е обещал в договора. Не е задължително тези хора да участват в процеса на контрол над неговите постъпки. Важно е той да извърши магическия обред на обещанието не само по отношение на хората, които вече е свикнал да лъже / за съжаление, родителите и бабите са точно такива хора/, но и на максимално количество близки хора, за които неговата лъжа е необичайна. Със същата цел, ако детето рязко отказва да се обади по телефона, вие можете да го помолите да напише своето признание и обещание на пощенски картички и в негово присъствие да ги изпратите на близки и приятели. 5. Принцип на важността на погубените усилия. Още през 50-те години американските изследователи Аронсън и Милз в резултат на психологически експеримент са доказали, че хората, преминали през големи трудности и страдания със цел да придобият нещо, много повече го ценят от онези, които са го постигнали с минимални усилия. Няма да коментираме нашироко това твърдение. Трябва да разберете, че това не е предположение, а доказан психологически факт. Изхождайки от него, препоръчваме да разрешите първия опит за отказ от наркотици да протече самостоятелно, без лекарска помощ. Този факт ни кара да твърдим, че лечението на наркомана не бива да се превръща в санаториум. Иска ни се да подчертаем твърдо, че трудностите по пътя на успеха и само те са в състояние да създадат у човека чувство за отговорност за самия него. Затова човек може да спре наркотиците единствено заради себе си и заради мира в семейството. Той не бива да получава за тези усилия материална награда. Покупката на "Мерцедес" заради това, че е спрял наркотиците, окончателно ще го лиши от чувство за отговорност. 6. Принцип на използване на авторитета. Трябва да си признаете, че повече не сте никакъв авторитет за детето ви. Но, както ви е известно, подрастващите имат нужда от авторитет. Човек, когото да уважават и пред когото да се прекланят, задължително от средата на вашите близки и познати. След като сте се убедили, че детето ви се дрогира и сте сключили с него писмен договор, постарайте се то да разговаря именно с такъв човек. Помолете този човек също да поиска писмено обещание от детето ви. Много е хубаво, ако не вие, а именно този значим за детето човек може да го посъветва да се заеме със спорт или да му препоръча някаква особена музика, да гледа определени филми и др. Значимият възрастен има по- големи шансове от вас да увлече детето по нещо друго освен наркотици. 7. Принцип за използване на потребността от подражание. От момента на първия проведен разговор за наркотиците, родителите трябва да търсят материал за подражание - всякаква информация за млади хора, които са спрели наркотиците, трябва да стига до детето. Трябва не само да се търсят такива примери, а и всякакви истории или филми за връстници на детето ви, които са успели, имат необикновени знания и т.н. Всички материали от този род трябва да гледате, четете и обсъждате вие, а не детето. В синхрон с принципа за " косвеност", вие можете да " забравяте" такива материали на масата, подчертано да ги криете в шкафа си или в бюрото. Иначе е абсолютно безполезно да го карате да ги чете. Би било идеално, ако намерите сред бившите му приятели такива, които не употребяват наркотици и биха се съгласили да ви дойдат на гости и по свойски да разговарят с вашето дете. Ефектът от такъв разговор при всички случаи ще е по- голям, отколкото беседите с вас. Принципът за използване на подражанието е важен и при провеждането на разговор с детето. Опитайте се да си спомните вашата младост и ще видите, че и вие сте имали същите психологически проблеми. Спомнете си как сте се чувствали в младостта - как сте сте страхували от самотата, от смъртта, от раздялата с първата любов. Опитайте се да изградите разговора не на принципа на разликата, а на принципа на сходството. 8. Принцип на обществената полза. Още щом направи първия си опит да остави наркотиците, за детето ви става много важно да разбере, че неговият отрицателен опит - усещания и преживявания, могат да бъдат полезни и на другите. Дайте му да разбере, че не само за него е важно да спре наркотиците. Можете да го помолите да напише своя изповед и да пробва да я публикува в някой местен вестник. Можете да изпратите неговата изповед в нашия сайт. Участието на детето в работата на обществото на анонимните наркомани също така му носи чувството, че може да бъде полезно. Ако не можете да предприемете подобни стъпки, в крайна сметка длъжни сте да му обясните, че колкото по- малко хора употребяват наркотици, толкова по- лесно се живее и в страната, и в света. Длъжни сте да му обясните, по какъв начин от нещастието на всеки зависим забогатяват мошеници и наркотърговци. В края на краищата, един от най- главните ви аргументи трябва да бъде обяснението, че неговата съдба е не само негова съдба, но и бъдеще за цялото ви семейство.

КАК ДА СЕ ПРОБИЕ МЕХАНИЗМА НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ЗАЩИТА НА ЗАВИСИМОТО ДЕТЕ

Инфантилната личност, незряла, неуверена в себе си, с несформирана още способност да получава телесно удоволствие, ще се стреми да получи удоволствие по друг начин./ в нашия случай- чрез наркотици/. Обаче нашите деца прекрасно знаят и усещат, че подобни начини са под ударите на закона и са забранени от обществото. Затова в дъното на душата си детето постоянно усеща срама и непълноценността на своя начин да си доставят удоволствие. Желанието да приемат дрога и усещането, че това не бива да се прави, предизвикват у него тревога и неувереност в постъпките. Думите и действията на родителите и лекарите, които им говорят да престанат да се друсат, засилват това чувство на тревога. Човек не може непрекъснато да живее с чувство на тревога. Несъзнателните механизми на психиката на детето ще изградят механизъм на защита на личността от факторите, които засилват тревогата. Първият фактор ще бъдат разговорите с родителите. Затова и ние първи се сблъскваме с този механизъм на защита. Ако детето ви е холерик, то то ще избере за защита т.нар. " идеализация". 1. Идеализация. Този начин на защита се създава от убеждението на малкото дете, че неговите родители са богове, способни на свръхчовешки постъпки. Личността несъзнателно вярва, че някой всемогъщ ще я защити във всяка ситуация. Такова дете ще се брани от тревогата чрез стремежа напълно да попадне под влиянието на някой авторитет. То се стреми всецяло да се идентифицира с него, психологически да се слее с такъв човек или с такива хора, да говори и да се държи като тях. Главното в поведението на родителите спрямо такова дете е развенчаването на нарко- авторитетите му. Родителите трябва да разберат какво обкръжава детето им и да му демонстрират истинската същност на тази среда. Това, разбира се, не трябва да се прави директно, а косвено - чрез подаване на материали за наркотърговци , уж случайни разговори за разни нищожества . Както вече сте разбрали, главното в тази работа са принципите :" Съвсем наопъки" и принципът на авторитета. Важно е да се разбере, че на такива деца са им абсолютно противопоказни авторитарните принципи на психотерапия, като " програмиране" и други вълшебни пръчици. Такива деца много лесно попадат под влияние и могат да се окажат в психическа зависимост от психиатъра си. Лекарят трябва да бъде авторитет за такива деца, но да не се превръща в наркотик. Не трябва да забравяме за това, че децата, които са склонни да идеализират хората наоколо, могат и лесно да ги намразят. Ако авторитетът при близко общуване не е оправдал очакванията на детето, то то ще започне да го отрича със същата сила, с която го е идеализирало. Ако детето ви е сангвиник, то се защитава чрез поведение, наречено от психоаналитиците" примитивно всемогъщество". 2. Примитивно всемогъщество Подобна защита произхожда от " забоксуването" във възрастния човек на нарцистичната фаза на развитието на чувството за удоволствие. За такива деца главният способ за избягване на тревогата е манипулацията на други хора. В наркотична среда те много бързо се превръщат в дребни търговци или, в краен случай, си набавят пари чрез разреждане и препродажба на наркотици. Те разреждат наркотика не без удоволствие. Съзнателно или несъзнателно, на тях им носи радост мисълта, че някой друг ще се отрови още по- зле, отколкото той сам.Такива деца не казват истината до последно. Вкъщи те с удоволствие използват всички известни им методи да манипулират родителите си. Главният начин да ги убедиш да променят отношението си към наркотика е максимално рязко да пресечеш всякаква тяхна възможност да манипулират. На такива деца им е необходим твърд контрол в семейството. Всяка тяхна лъжа, всеки опит да манипулират родителите, трябва да бъде разобличена публично. За такива деца е особено важна срещата с полицията. Полицията и следствието - това е място, където Тях ще ги манипулират, а те няма да могат да го правят. Може да се окаже много полезно да намерите някой, комуто той е продавал наркотици. Ако можете да съобщите на следващото звено във веригата, че вашият син силно ги примесва с други вещества, то той вече няма да успее да ги манипулира, дори вътре в наркотичната си среда. На такъв човек му е необходим лекар със строга, авторитарна линия на поведение. Трябва да намерите специалист, когото той няма да може да манипулира. Трябва също така цялото му свободно време в периода на лечение да бъде строго контролирано. Ако детето ви е флегматик, то най- вероятно използва " примитивното отрицание". 3. Примитивно отрицание Този начин на защита се състои в отказа на детето да признае за реални тревожещите го неприятности. Произходът на тази защита се крие в аналната фаза на човешката сексуалност. Отрицание - това е магическа форма на защита- " ако аз не си признавам, значи това не съществува в действителност". Такова дете е в състояние да изтласка всяка неприятност на периферията на съзнанието си, на практика то на момента забравя за нея. Младите хора, които използват тази форма на защита, почти винаги са склонни на променливи настроения и дълги периоди на депресия. При откровен зрял разговор по време на депресия те достатъчно лесно се съгласяват да се лекуват,но за съжаление, в хода на лечението, често се сриват, защото неустойчивостта на психиката им се явява най- общото качество на характера им. Благодарение на способността си да изтласкват неприятното, те забравят за обещанието да се лекуват 5 минути след като са го дали. За лечение на такива деца най- полезни са строго структурираните дълги рехабилитационни програм Психотерапевтическият подход на Анонимни наркомани е създаден като че ли точно за тях. Всички обещания на такова дете родителите трябва да приемат само в писмен вид. Стратегията на писмените договори тук е не желателна, а задължителна. Още един вид отрицание се явява тип на психологическа защита, в психоанализата това се нарича " примитивно раздвоение". За родителите е важно да разберат, че такива деца делят себе си на две личности : " Аз- с наркотици" и "Аз без наркотици". На практика това означава следното : " След като тази минута аз не употребявам наркотици, значи аз съм добър и всички трябва да ми вярват... След като съм добър, значи може само да си дръпна веднъж. Като съм си дръпнал веднъж, значи мога да попуша и повече. Вчера бях наркоман и бях лош. Днес не съм пушил, значи съм добър и днес пак могат да ми вярват и да ми правят подаръци." Във всеки период от отказването такова дете като че ли изтласква от паметта си, отрича времето, когато е употребявало наркотици и затова не изпитва нито вина, нито тревога. Съветите са същите както в предишния случай. 4. Примитивна изолация Когато бебето е превъзбудено или разстроено, то просто заспива, т.е., при увеличаване на количеството стрес или на нивото на тревога, човек се стреми да премине в друго състояние на съзнанието. Най- честият вариант на такава изолация е бягство в собствените фантазии или бягство в химическите вещества, направо в наркотиците. Такива деца обикновено са удивително отзивчиви и чувствителни. Те са склонни към депресии. За да получите съгласие за лечение, най- добре е да му покажете, че наркотикът не го крие от плашещата го действителност, а напротив, води до сблъсък с най-кошмарните й страни. На такива деца действат добре неутралните разговори на родителите за СПИН или хепатит при наркоманите, за ранната им смърт. Този начин на защита има едно невидимо достойнство- бягството на подрастващия във фантазията не налага изкривяване на самата реалност. Така че на него добре му действат спокойни разсъдливи доводи и аргументи. С променлив успех те се поддаватна внушението на лекаря при съхранен по време на целия период разумен и доверителен контрол на родителите. Всяко изискване на родителите към тях трябва да бъде щателно мотивирано с помощта на разума. На такива деца особено добре действат писмените контакти.

КАК МОГАТ ДА ПОМОГНАТ РОДИТЕЛИТЕ ПРИ АБСТИНЕНЦИЯ

Родителите твърде често разбират, че детето им употребява наркотици едва тогава, когато пред очите им те развиват абстинентен синдром. Паниката, обхващаща възрастния в този момент, не се поддава на описание. Майката или бащата губят ума и дума и започват да звънят на всички достъпни телефони, публикувани в първия попаднал пред очите им вестник. Какво трябва да се прави наистина ? 1. Трябва да спрете вътрешната паника. Със сълзи няма да помогнеш. Да, във вашето семейство има проблем. Този проблем е труден, но разрешим. 2. Спомнете си! По време на абстиненция зависимите не умират! Те умират от онази гадост, която вкарват в своя организъм. Настъпването на абстиненция означава, че в този момент от тази гадост нищо не е останало. 3. Премерете кръвното налягане на детето. Абстинентният синдром може да бъде опасен само при много ниско кръвно налягане. Опасно е, ако горната цифра е по- ниска от 90 / ако детето ви не страда от хипотония, то абстиненцията става опасна при кръвно, по- ниско от 90/60/. Ако кръвното е по- ниско, повикайте лекар. 4. Незабавно изискайте от детето да обещае да отиде утре заедно с вас на лекар. В такова състояние той сто процента ще е съгласен и вие трябва да използвате този момент. 5. Можете да му дадете 2-3 таблетки от някой аналгетик - спазмалгон, аспирин и др. 6. Можете да рискувате и да му дадете 2 таблетки от какво да е успокоително, което имате. Но не забравяйте да запомните какво му давате, за да кажете на лекаря на другия ден. В никакъв случай не давайте повече от 2 таблетки. Единственото, което не бива да давате при никакво положение, е спиртни напитки и успокоителни препарати на базата на спирт / валокордин, корвалолом и др./ Използвайте метода на американския терапевт Маргарет Розен : съблечете детето до кръста го накарайте да легне на твърдо легло. Загрейте ръцете си и ги сложете на гърба му. Бавно, с поглаждащи движения , без да вдигате ръце, прекарвайте дланите си от раменете надолу към кръста , стараейки се да отпуснете мускулите му. Ще чувствате напрежение в определени групи мускули, стегнати като буци. Те ще се разпуснат от меките поглаждащи движения. Това просто е активна родителска ласка. Таткото винаги е по- ласкав към дъщерята, а майката - към сина. 7. Ако всичко става вечер, запомнете, че семейството ви е в състояние спокойно да преживее нощта. Не трябва нощем да вземате важно решение за неотложно лечение, по- добре е да се обърнете към клиниката на утрото.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ ПО ВРЕМЕ И СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО

Може би вече сме отговорили на този въпрос, но трябва да отбележим още нещо. На първо място, вие трябва да запазите създадената вече система за родителски контрол по време на цялото лечение и още поне година след него. На второ място, контролът трябва да се запази, но по време на лечението той не трябва да бъде абсолютен. След като са минали 2-3 месеца от спирането на наркотиците, детето трябва да получи някаква степен на свобода. Фактически, това означава право на лично време. Длъжни сте да му разрешите да бъде поне 1-2 часа извън вашия контрол. Посъветвайте се за това с лекаря. Изобщо трябва да използвате лекуващия лекар като " посредник" при преговорите с детето. Вслушайте се в неговите съвети ! На трето място, разговорите за наркотици трябва да бъдат прекратени още от самото начало на лечението. Оставете тях да ги води лекарят. Ако възникне подозрение, че детето отново е започнало да ги приема, кажете това на лекаря, а после затегнете контрола. Помнете, че от желанието да направи наопъки , вашите постоянни подозрения, гневните ви монолози и истерия без повод могат да доведат точно до противоположния резултат. На четвърто място, може и вие да не можете да разберете нито детето, нито самите себе си. Може би вашите подозрения са ви измъчили. Може би сте престанали да спите нощем и във всяка обикновена хрема или настинка на детето виждате признаци за употреба на наркотици. Ако сте убедили детето да се лекува, а не сте в състояние да се справите със себе си, не смятайте за позорно да се обърнете към лекар- психотерапевт или психолог. Можете да се посъветвате за състоянието си и с лекуващия лекар на детето.

ЗАЩО НАСТЪПВА РЕЦИДИВ ?

Статистиката на центровете за лечение на наркомании и на рехабилитационните програми по цял свят е неутешителна - около 90% от всички, преминали през дезинтоксикация в различни лечебни центрове, се връщат към наркотиците... Това е истина. Защо се случва? Какво кара младия човек, който се чувства вече достатъчно добре, радостен е, че се е освободил от зависимостта и е настроен повече да не го прави, да се върне пак към дрогата? Както вече писахме в раздела "психическа зависимост" - работата не е в химическите особености на наркотика, а в устройството на психиката на зависимия. Обикновено има няколко основни причини за сривовете след лечение. Най- важното... Досега и родители, и много лекари смятат, че периодът на лечение в болницата, периодът на дезинтоксикация е лечение. Надяваме се, че вече сте разбрали - това не е така. Необходимо е да се разбере. Главното, това не е борба с конкретно химическо вещество, това е война с характера, война не на живот, а на смърт / в прекия смисъл на тази дума/ с паразитните тенденции в характера на детето. 1. Понижение на енергийното ниво Вече стана дума за рязкото понижение на "напрежението" в мрежата на нервните клетки. По време на приема на наркотик човек привиква да съществува в условията на повишено напрежение. На него му се струва, че всичко му се отдава лесно, настроението му като цяло в периода на приемане на хероин е добро, дори приповдигнато, а резки пропадания се случват рядко и са свързани ,като правило, с опитите да прекрати употребата на наркотици. За младия човек неосъзнато такова повишено ниво на енергия и приповдигнато настроение с пълно пренебрегване на грижи и тревоги става норма. Когато състоянието му се връща към общочовешката норма, " напрежението" придобива нормално ниво , а на пациента постоянно му се струва, че е " вял" , " разтопен", през цялото време му се иска да се върне към предишното, ненормално високо ниво на енергия. Тези усещания се явяват и главната същност на депресията, настъпваща след прекратяването на употребата на наркотици. Чувството на загуба на енергия може да се преодолее и с помощта на лекарства и с помощта на специални енергетични упражнения и психотехника. Но за това трябва да се отделят време и труд. ..Енергията е малко, мързи го да прави каквото и да е, по - просто е да отиде и да си намери дрога. Психологически, както е известно, леността може да се победи само с усилия на волята. Родителите са длъжни да разберат- всяка дейност е по- добра от излежаването на дивана.Карайте детето да се движи. Правете заедно гимнастика. За разнообразие ще ви бъде полезно да се разхождате поне 1 час дневно със сина си. Често забравяме за простите начини за връщане на загубената енергия. 2. Памет Човешката памет е устроена предателски. Всички сме склонни да " забравяме" неприятните и трагични събития от нашия живот. Нашата психика е направена по такъв образ, че достатъчно бързо изтрива всички неприятни събития извън границата на съзнанието в подсъзнателната и несъзнателната сфера на психиката. Действително, всички ние, например, точно знаем, че някога ще умрем. Мисълта за собствената смърт е една от най- страшните човешки мисли. Обаче тя не ни пречи да живеем. В обикновения живот се замисляме за собствената си смърт крайно рядко. Повечето от нас живеят така, като че ли животът им ще продължава вечно. Нашата психика ни пази от мисълта за смъртта с помощта на общия закон за изтласкване на неприятните преживявания на периферията на съзнанието. Почти всеки наркоман, минавайки през абстиненция, проклина хероина, дава на себе си и на околните " смъртен обет" никога в живота си да не приема наркотици. Още повече, мнозинството от нашите пациенти чувстват привързаността си към хероина като тежест, като някаква " зомбираност", програмиране на тяхното поведение и затова след дезинтоксикацията повечето от тях се усещат радостни от свободата. Обаче абстиненцията и зависимостта - това са неприятни спомени и мозъкът след много кратко време услужливо ги изтиква в безсъзнателното. Наркоманът се държи така, сякаш изобщо не е имал отрицателния опит на абстиненцията и затвореното лечение. А всъщност те помнят всичко. Просто техният мозък не иска да върне болезнените преживявания. А удоволствието, което е доставял наркотикът, остава в паметта. Ние с вас- лекари и родители, много рядко се замисляме за това, че на мястото на удоволствието, от което искаме да избавим детето, трябва да намерим нещо друго. Ние трябва, избавяйки от каквото и да било, да дадем нещо друго в замяна. Трябва отново да го научим да получава удоволствие от секса, от музиката, спорта, живописта... Ако не сме успели или не искаме да учим детето на прости житейски удоволствия, това означава, че не искаме да му предоставим никаква алтернатива на наркотиците. 3. Изолация Когато зависимият прекратява приема на вещества и идва на себе си, изведнъж разбира, че е останал сам. Една наша пациентка го каза много добре :" Какво искате от мен, аз три години съм спала..."Действително, с онези приятели и връстници, които още употребяват, не бива да се среща. Това е очевидно. Но други не са останали. За годините, през които човек е " спал", другите са започнали да учат, някой да работи, някой се е оженил и на никого не му е до бившия приятел, всеки има свой собствен кръг от интереси. Да започне работа един бивш наркоман никак не е просто. За да започне да учи, трябва все пак да положи усилия, за да си спомни как се правеше това, нали отдавна е забравил как се работеше с главата... Разбира се, подсилваме нещата и има различни случаи, и всеки има собствени трудности. Но докато младият човек се е друсал, той се е чувствал свой сред наркоманите. Системата на ценности на тази компания е била пределно проста и примитивна, затова и разбираема - всичко се е въртяло около дозата и нейното намиране. В света без хероин хората живеят в невъобразимо по- сложна структура на отношенията и ценностите. Те не искат за един ден да повярват на бившия наркоман, че спрял завинаги. Не искат веднага и без уговорки да го приемат в своето общество, в компанията си, на работа, на учене. Именно затова така е необходима социалната работа. Човек, минал или минаващ лечение, трябва да бъде вграден в нормална социална група - да бъде устроен на работа или на учене, в спортен клуб и т.н. Той трябва да има възможност за нормално, както се казва в психологията, нормативно общуване. Ако това не стане, човекът се чувства изолиран от другите. И тук излиза на преден план четвъртата главна причина за рецидива - оскърбеното самолюбие. 4. Самолюбие Не мислете, че самолюбието е само порок. Болезненото самолюбие - това е един от начините на личността да се защити от саморазрушение. Винаги е много лесно да се каже, както често го правят наркоманите - "Да, аз съм лайно...правете с мен каквото искате." Затова пък е много трудно да осъзнаеш, че наистина си проспал няколко години и за това време си се оказал... ненужен никому във външния свят. За личността на подрастващия този факт е почти непреодолим. А всеки човек, който се опитва да се пребори с хероина, се сблъсква с него. В тази психологическа ситуация личността предпочита да не се бори с нея, а да се затвори от външния свят с помощта на фразата, цитирана по- горе или с традиционното "Никой не ме разбира". Той приема всякакви съвети на възрастните или на старите приятели на нож, с раздразнение и обида. Всяка дума в свой адрес схваща като оскърбление на достойнството и самолюбието му. Личността започва да се крие от реалния живот в позата на обидения и неразбран от никого човек. "Обиденият от всички" подрастващ много лесно се убеждава, че само наркокомпанията му го разбира, че само там той се чувства човек. Той се връща при тях отначало не за това, пак да се друга, а за да общува с другите, които " всичко разбират" и не нараняват неговото самолюбие. Е, когато се е върнал при тях, те винаги могат да го уговорят да се " бодне веднъж" 5. Само един път Митът за това, че на света съществуват хора, които могат да употребяват наркотик от време на време, не попадайки в системата и избягвайки зависимостта, от години не могат да оборят нито лекари, нито книги, нито филми... Голямата част от наркоманите идват в клиниките и в рехабилитационните програми не за да спрат да употребяват наркотици. Те идват с тайната мисъл да се научат да го употребяват рядко, без да стават зависими. Независимо от всичко, по- голямата част от нашите пациенти разсъждават така :" Не бива да се взема хероин, но един път само може..." Този мит поддържат и развиват наркотърговците от цял свят. Само един път - това е главният им аргумент, когато говорят с някой, който се опитва да се избави. Мисълта за " само един път" е една от главните причини на рецидива. 6. Контакти с наркомани От всичко, казано дотук, става ясно, че едва от основните причини за сривовете са контактите с наркомани. Тези контакти, фактически, представляват непрекъснат натиск върху подрастващия от наркотичната среда. Огромно количество проблеми е свързано със съществуващата от древни времена в нашата култура органична неспособност на човека да каже " не" в отговор на молби и претенции на търговците. Цялата система на търговия с помощта на разпространители е построена на тази неспособност да откажеш на някой, който полага усилия за теб. Продавачите и разпространителите на наркотици умеят да използват тези свойства на човешката психика особено добре. Искаме да се повторим и да кажем, че в компанията на наркомани няма приятели. Всеки " приятел" от тази среда има интереси или от парите, които ще получи от детето ви, или пък чрез него да получи безплатна доза или количество за разпространение. През вашия дом сега минава " веригата" на наркоразпространението. Вие, като стопани на дома, трябва да я прекъснете. Ако е възможно, сменете телефонния си номер. Старайте се сами да отговаряте на всички позвънявания. Имате право даже на откровени заплахи в адрес на подозрителни гласове. Разбира се, най- добре е мъж да се обажда. Имате право да кажете на детето, че няма да позволите да превърнат дома ви в база за разпространение на наркотици разни престъпници. Имате право дори да заплашите с полиция, но дайте да се разбере, че правите това, за да защитите сина си, а не да му навредите.

ПИСМО ДО РОДИТЕЛИТЕ ОТ ЗАВИСИМОТО ДЕТЕ

1. Не се поддавайте на моите провокации и не ми давайте пари, с каквито и добри намерения да се обосновавам. Нали и вие, и аз знаем как ще ги похарча. 2. Не ме глезете и не се поддавайте нито на шантажа ми, нито на заплахите ми. Така аз проверявам границите на допустимото поведение и степента на вашата " сляпа" любов и издръжливост. 3. Не се опитвайте постоянно да променяте "правилата на играта" в семейството в зависимост от стадия на употреба на наркотици. Това ме лишава от възможност да се приспособя към тях, позволява ми да се усъмня в тяхната стабилност и ме подтиква да търся нови " вратички". 4. Не се опитвайте да живеете моя живот, вие имате достатъчно свои цели, грижи и интереси. Не се поддавайте на постоянните ми провокации, които ви принуждават да се занимавате само с мен и с моите проблеми. 5. Не се страхувайте от моята абстиненция, от лошото ми физическо самочувствие и депресия. Колкото по- емоционално реагирате вие, колкото по- дълбоко ми съчувствате и се страхувате, толкова повече шансове ми давате " да избягам в болестта". Това е един от начините да спечеля вашето внимание и да ви въвлека в съзависимост. 6. Не ми вярвайте, когато искам да ви убедя, че още съм " малък". Обърнете внимание, че аз правя това само тогава, когато ми е изгодно. Във всички останали ситуации аз съм напълно " голям" и самостоятелен. Просто по такъв начин аз искам да избягам от отговорността за наркотиците и да я прехвърля на вас. 7. Не се опитвайте да решите вместо мен проблемите, възникващи в моите отношения с околните, свързани с наркотиците. Не е важно, с кого се опитвам да ви свържа: с дилъри, с " колеги" по игла, със своите, вече бивши " нормални" приятели, с нашите общи близки или далечни роднини, откажете се от приемане на собствени решения. Дайте ми да разбера, че Аз съм създал проблема и пак Аз трябва да го реша. 8. Не оправдавайте моето поведение във всички конфликтни ситуации чрез моята болест. Това ме приучава към всепозволеност на принципа :" Какво можеш да искаш от един наркоман?" Именно тази позиция ми е много удобна и изгодна. 9. Не изпълнявайте вместо мен онези домашни, учебни и служебни задължения, които аз мога да изпълня и сам, но избягвам, оправдавайки се с болестта и лошото си самочувствие. 10. Не се стремете през цялото време да ми поставяте " оценка на поведението". Нали тези отрицателни оценки, които съм събрал с наркотиците, ще опитам да компенсирам с " примерно" изпълнение на вашите изисквания и изкупването на собствената вина впериодите на просветление. " Аз изпълнявам вашите желания и преставам дасе вслушвам в своите. Вместо опит да проанализирам целия огромен спектър от мисли и чувства, на мен ми остава само едно - чувство на вина. И аз отново искам да избягам. 11. Не искайте от мен обяснения защо употребявам наркотици. Рядко мога да открия истинските причини, затова ги подменям с най- обикновени външни поводи, в които винаги е виновеннякой друг. Колкото повече настоявате да обсъждате това, толкова по- често аз свиквам да лъжа не само вас, а и себе си. 12. Не ме подозирайте непрекъснато и не проверявайте всяка поя стъпка и всяка моя дума. Това емного унизително. Първо, вие още един път доказвате, че не съм достоен за вашето доверие и никога няма да мога да си го върна. Второ, опасявайки се от поредната семейна сцена, аз ще бъда принуден да лъжа и да се измъквам даже тогава, когато в нищо не съм се провинил пред вас. 13. Не ме заплашвайте със всички смъртни наказания, не ми обещавайте това, което никога няма да можете да изпълните по отношение намен. Аз ви познавам не от една година. Вашето мъжество да извършите постъпки и действия вместо само да говорите е много по- убедително, отколкото поредната словесна атака. 14. Във всяка, дори най- неприятна ситуация, се дръжте достойно. Наркотиците може да останат в миналото, а уважението към вас трябва да се запази завинаги. 15. Не ми четете конско за вредата от наркотиците. Знам последствията от употребата им не по- зле от вас. Освен това, това е тема , в която аз се ориентирам по- свободно, а съм и виждал повече със собствените си очи, а не от статии и брошури. 16. Не крийте от мен информация, колкото и неприятна и плашеща да е тя, за наркотиците. Главното е тя да е убедителна и професионална, а не да се отнася към сферата на измислиците. Не съм против " информационната война". 17. Не се опитвайте да разкрасявате или да премълчавате сведения за моето здраве, дори ако става дума за хепатит и СПИН. Това е информация, с която все едно трябва да се изправя очи в очи. Не мога да ви се доверявам, ако я получа от странични хора. 18. Никога не казвайте "На твоите години..." На вас това ви се струва положителен пример, а за мен е пряк намек за моята несъстоятелност и директно заявление, че за нищо не ставам. Впрочем във вашето време е имало много съблазни, но е нямало наркотици. 19. Не ми обещавайте награди и подаръци за отказа от наркотици, не се опитвайте да ме подкупите. Този проблем не може да става база на пазарлък. Аз умея да се пазаря не по- зле от вас и ще направя всичко възможно , за да получа и едното, и другото. Защо да се отказвам от още едно УДОВОЛСТВИЕ, което само ти идва в ръцете. 20. Не приемайте чак толкова присърце моето нахалство, нападките и изблиците ми на агресия спрямо вас. Много ме боли и не мога да страдам сам. Искам и вие да почувствате това, което чувствам аз. 21. Не ми отказвайте правото на грешки и сривове. Сам ще извлека своите поуки от тях. Това не е повод да ме лишавате от надежди за бъдещето. 22. Не ме защитавайте от последствията на собствените ми грешки и сривове. Наркотиците бяха МОЙ избор и за неговите последици трябва да отговарям сам. 23. Не ме застраховайте от неоправдан риск и опасни експерименти.Безразсъдството и усещането за собственото всемогъщество са характерни за всеки подрастващ. Все едно няма да успеете да контролирате ситуацията. 24. Не ми отказвайте правото да опитам да се откажа самостоятелно, без медицинска помощ. Искам още един път да проверя сам себе си. Просто ме уведомете, че имам право само на един опит. 25. Не водете с мен душеспасителни разговори, когато съм надрусан, тогава не ви слушам. Изберете по- подходящ момент. 26. Не крийте от важните роднини и познати, че съм наркоман. Колкото и болно и срамно да ви е, трябва да ги уведомите честно, защото това означава, че сте готови да сте борите, а освен това можете да спасите техните деца и пари. 27. Не обсъждайте моята зависимост с чужди хора в мое присъствие, ако това, разбира се, не е лекар. Не виждам в това никакъв смисъл, освен стремеж да ме унизите. 28. Не търсете в мен само недодстатъци, опитайте се да видите и някакви достойнства. Ако съм съгласен да се лекувам, поддържайте ме и ми помогнете да намеря лекар. 29. Не се опитвайте да намерите " виновника" и да изяснявате отношенията си с втория ми родител в опит да си отговорите на въпроса " Кой е виновен?". Вашите кавги само ще засилят чувството за нестабилност. Струва ми се, че въпросът "Какво да се прави?" е по- актуален и носи сплотяване, а не раздор. 30. Не сочете за пример здравия ми брат или сестра, не сравнявайте нашите успехи и постижения. Завистта поражда любов, а не омраза. 31. Не се опитвайте насила да въвличате брат ми или сестра ми в моите проблеми. Не ги упреквайте в благополучие и безсърдечност. Те имат право на свой живот и на своята част внимание и любов. 32. Не ме манипулирайте чрез моята приятелка/приятел. Това е сферата на моя ЛИЧЕН живот, която не ви принадлежи. Постарайте се да ме убедите, да и разкажа за моята болест. 33. Не скривайте от мен своите чувства и реакции. Споделете с мен своето тегло и болка, не ги крийте. Вашето доверие само ще ми даде чувство за зрелост и отговорност. 34. Не се предавайте и не вдигайте ръце. Трябва да съм убеден, че виждате изход и знаете какви конкретни стъпки трябва да се предприемат. Вашата неувереност ме лишава от надежди за оздравяване и прави всички мои стъпки да се измъкна безсмислени. 35. Не се отказвайте от мен. Още много пъти ще имам нужда от вашата помощ, подкрепа и оптимизъм в процеса на лечението. Ирина Данилина, кандидат на психологически науки. Превод от www. narkotiki.ru
 
 
 
Добави Коментари