<<  10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20  >>
      Принтирай

Истинската история на "екстази"

21 Август 2006
 

Истинската история на "екстази"

Минаха две десетилетия, откакто танцовият наркотик “ екстази” излезе на сцената, а химиците най-сетне събраха в едно истинската история на произхода на едно от най-влиятелните и спорни вещества, излизали някога от епруветка.Според общоизвестната история на препарата, открит през 1912 година, той е бил разработен от немския фармацевтичен гигант Merck като съблазнителна възможност за подтискане на апетита на войниците от немската армия, но планът не успял заради съобщения за странни странични ефекти при първите изпитания върху хора. Merck, твърди историята, трябвало да вземе препарата и да го изпрати във фармацевтичния “ музей”, където той остава до 1970 година, докато не го възкресява наркотичният гуру Александър Шулгин.Тази версия на събитията се появява редовно в медицински доклади, вестникарски статии, учебници  и дори в официалния сайт на американското управление за борба с наркотиците. Но Merck реши да внесе яснота.Извършвайки тази необичайна стъпка, компанията е заставила експертите от отдела си за корпоративна история и местните лекари да извлекат на бял свят хиляди оригинални документи, съхраняваши се в главния офис в Дармщат.Повече от година те са търсили бележки за екстази в лабораторните журнали, годищните отчети, патентите, писмата, в стенограмите на интервюта, в мемоари и други исторически отломки, събрани за 6 десетилетия научни изследвания, от 1900 до 1960 година.Тяхната присъда? Компанията действително е разработила препарата през 1912 година, но историята за подтискането на апетита е измислица от градския фолклор, предавана от уста на уста по пътя на “ безкритичното индиго”. Документите от онова време показват, че “ екстази” се е появило в хода на опити на компанията да създаде животоспасяващо лекарство, което би помагало за съсирване на кръвта.По- доброто лекарство за съсирване на кръвта от онова време, хидрастинин, е патентовано от Bayer, местен конкурент на Merck. Химиците на Merck са предполагали, че аналогичният състав, наречен метилхидрастинин, ще бъде също толкова ефективен и решили да го създадат от нулата по способ, не покриващ патента на Bayer. "Экстази", известно също така като MDMA, е било създадено в хода на тези експерименти, но почти не е привлякло внимание. При неотдавнашни опити, проведени от Merck, са открити само бегли споменавания на препарата: в патентната заявка, която компанията подава през 1912 година, за да защити новото си лекарство за съсирване на кръвта, изпитанията върху хора са минали сред пациентите от една берлинска болница. Патент 274350 не нарича MDMA по име, но описва свойствата му в списък с други холуфабрикати : безцветно масло, температура на кипене 155 градуса по Целзий при налягане 20 мм, солите му образуват бели кристали.”Характерното е, че няма никакви забележки по проверката на биологичното действие на “ екстази”, известно тогава като метилсафриламин. В официалния доклад на историческите детектими на Merck се казва: “ Напълно противоречи на това, което обикновено се твърди в литературата, посветена на "экстази", а именно, че MDMA никогда никога не е пробван на животни, нито на хора от Merck около 1912 година". Историята за подтискането на апетита не за първи път се разобличава като лъжа – д-р Шулгин и други са публикували по-точни сведения – но Merck се надява, че преписването на историята ще погребе мита. Измислената история, твърди компанията, може да е започнала оттам, че една от американските лаборатории е изучавала аналогичен състав, наречен MDA в качеството му на лекарство за диета през 1949-1957 година. Никой от отдела за корпоративна история на Merck не се съгласява да коментира, но прес-секретарят заяви, че компанията е решила да действа, тъй като най-редовно получава въпроси за ролята си в разработката на “ екстази.” Докладът е публикуван през август в списание Addiction. Какво става по-нататък? Архивът на Merck показва, че компанията отново показва интерес към "экстази" през 1947 година, когато за първи път са проведени опити върху животни. Подробностите са загубени, на изглежда химик на име Макс Оберлин се е натъкнал на оригинал на патента и е помислил, че MDMA може да имитира адреналин, тъй като има аналогична структура. Оберлин е нарекъл резултата от своята работа “ забележителен”, но изследването е било прекратено заради резкия ръст на цените на химикалите, необходими за производството на препарата. Той препоръчал на компанията “ да не изпуска тази област от полезрението си”. По-нататъшните изпитания на Merck през 1952 година показват, че съставът е токсичен за мухите. По-малко еднозначно е първото изпитание върху хора. Издвестнво е, че военно-въздушните сили на САЩ са провели секретни изпитания с MDMA и други лекарства в началото на 1950-та година. Този експеримент често се определя като търсене на препарат за съсирване на кръвта, но ги провеждали върху животни и най-вероятно военните са търсили ново химическо оръжие.Архивът на Merck навежда на мисълта, че един от учените от компанията за първи път провежда изпитания върху хора през 1959 година. Химикът на компанията Волкфганг Фрусторфер се интересувал от производството на нови стимуланти и авторите на доклада открили “намеци” за сътрудничеството му с института по авиационна медицина. Но в доклада се казва :” "Въпреки всички усилия, така и не става ясно дали той е изучавал действието на MDMA върху хора”.Към този момент други подхващат щафетата. Година по-късно, през 1960, първата официална рецепта за екстази се появява в едно от научните списания /на полски език/, е през 1970 година MDMA неочаквано се бива открито в таблетки, конфискувани в Чикаго.Шулгин, бивш учен от химическата компания Dow, твърди, че са му разказали за състава в началото на 70-те години от 20 век. Той е синтезирал препарата през 1976 и го е изпитал върху себе си – първото регистрирано изпитание на човек. Неговият ентусиазъм по повод резултатите привлякъл към препарата масовото внимание, заради което той често е наричан “ кръстникът на екстазито”. Но новият доклад на Merck разказва за истинското наследство на препарата.В недрата на архива групата на Merck е открила оригинала на годишния лабораторен отчет за 1912 година, в който е описан първият синтез и са споменати имената на участвалите учени.  Истинският “баща” на екстазито е немският химик Антон Колиш, който умира през 1916 година, без да има и най-малка представа за последиците от своето откритие. Хронология 1912 год. Колиш за пръв път синтезира MDMA Коллишем в Merck в Дармщат. 1970 год. За първи път MDMA е открит в таблетки, конфискувани на улиците в Чикаго. Към средата на 70-те специалистът по наркотиците Александър Шулгин започва да изследва неговото действие. 1977 год. MDMA е класифициран като наркотик от клас А във Великобритания. 1984 год. MDMA получает уличното название “ екстази” в Калифорния. 1985 год. MDMA става контролирано вещество в списък №1 в САЩ.От средата до края на 80-те  стилът “рейв” набира популярност, разпространява се в централните райони на Лондон и Манчестър.1989 год. Рейв, електронната музика и “ екстази”, което ги захранва, получават втори живот. Групата Acid house и съпътстващите я тениски с усмихнато личице стават модерни и влизат в ревютата. Това е годината, в която за пръв път е регистриран смъртен случай от екстази във Великобритания. 1994 год. Законът в Англия се променя и вече засяга и “рейв” или партита с музика, която се характеризира с “последователност на повторяемите удари”1995 год.  Лия Бетс умира във Великобритания след прием на едно хапче “екстази” в деня на 18-тия си рожден ден. 2003 год. 6230 души са признати за виновни и са предупредени или глобени за престъпления, свързани с употребата на "экстази". 2005 год. При проучване в Единбург става ясно, че от 500 студенти 36% да заявили, че някога са вземали “екстази”. 75% от тях го наричат “ положителната сила в нашия живот” 2006 год. Днешната улична цена в Англия варира от 3 до 8 фунта.
 
 
 
Добави Коментари