Проф. Клод Робърт Клонинджър от Вашингтонския университет Сейнт Луис, САЩ е сред най-известните световни имена в психологията, психиатрията и генетиката. През септември той посети Пловдив.

 Робърт Клонинджър открива значимата връзка между различни черти на характера и субективното щастие като създава така наречената от него “Наука за благополучието”. Това ще бъде и темата на неговата публична лекция в Медицински Университет Пловдив на 29.09 (четвъртък) от 10 ч. в V-та аудитория, на Аудиторен комплекс (бул. “В. Априлов №15А).

Чрез генетични проучвания на близнаци, американският учен професор Клонинджър е доказал за пръв път в света, че различните черти на човешкия характер се унаследяват.Създаденият от него уникален метод за изследване на темперамента и характера на личността намира мащабно приложение в общата, клиничната психология и изследването на здравето. На основата на своите проучвания проф. Клонинджър е създал нов интегративен метод на психотерапия.

Публикациите на проф. Клонинджър са цитирани хиляди пъти в международната научна и популярна литература. Неговият основополагащ труд “Тест за темперамент и характер”е цитиран общо 1024 пъти през последните години.

Заради огромните си приноси проф. Клонинджър е избран за Академик на Американската Национална Академия на науките и е носител на десетки отличия като Наградата за цялостен принос на Международното общество по психиатрична генетика, наградата “Адолф Майер” на Американската Психиатрична Асоциация и редица други. През 2000 той е удостоен за цялостен принос с наградата на Американското общество за медицина за зависимости. В така нареченото Стокхолмско проучване на близнаци той доказва, че зависимостта от алкохол се предава генетично. Специално за предаването "Отвори очи" той даде интервю на Веселина Божилова.

Професор Клонинджър, кажете ни нещо за генетичните изследвания които сте правили. В частност за възможността някои хора да са предразположени към развиване на зависимост, заради наследените от родителя гени.

Съществуват много такива проучвания, някои от които проведени от самия мен, чиято цел е да се докаже дали наистина съществува такава възможност. Опитваме се да разберем самия механизъм на наследяване – как протича и дали и какво би могло да бъде в резултат на него.

Сега например можем да различим два основни модела при мотивирането за (зло)употреба на в-ва от хора алкохолици (зависими):

1. Тези, които употребяват психоактивни вещества, за да си прекарат добре, да стимулират сетивата си и по този начин да си доставят удоволствие.

2. Другия модел е при тези, които прибягват към употреба на наркотици или алкохол, за да намалят своята тревожност, да се успокоят. За тях това е изход  от плашещата ги реалност.

Всъщност аз различавам два отделни типа на хора, които стигат до зависимост. Едните са чувствителни, лесно раздразними, импулсивни личности, които са склонни към крайности. Често такива хора развиват агресивно и анти-социално поведение, или другата крайност в която изпадат е да експериментират с всичко, за да разберат, какво ще ги накара да се чувстват добре.
Другия тип хора започват да употребяват от доста по-късна възраст, като тогава те освен, че са личност с напълно изграден характер. Притежават знания и умения, които им позволяват да водят един привидно нормален живот.

Общото и при двата типа е, че въпреки съвсем различната мотивация резултата от действията им е създаването на зависимост.

Важно е да се отбележи и разликата между типажите, която се проявява при тези, които започват от ранна възраст (най-често в пубертета). Често още на тази възраст те са опитвали или употребяват няколко различни вида наркотици и/или алкохол. Експериментират с много неща, които впоследствие се отразяват върху тяхното физическо и психическо здраве. Дрогата си взаимодейства и обърква процесите на съзряване и израстване, като пряк резултат на това е най-малкото воденето на един нестабилен начин на живот, както и неспособността за това да могат да бъдат нормални хора. Често са неспособни да се задържат на стабилна работа, имат проблеми с общуването – в дъното на тези проблеми лежи това, че целият им натрупан житейски опит се е въртял около наркотиците и/или алкохола. 

 Тези, които започват в по-късна възраст се радват на един доста по-спокоен и уравновесен характер, който в много от случаите ги води до момент на преоценка и скъсване с този начин на живот. Знанията и уменията – професионални, междуличностни, които притежават също ги улесняват много и им помагат за ресоциализацията им.

 Всъщност те не разполагат с друг начин да се идентифицират, освен чрез наркотиците или алкохола?

- Правилно. Това е така, защото в техните очи нарк&алк са може би единствения им познат начин за справяне с реалността.

- Въпреки различията и в двата случая, за да можем да решим проблема най-важно е да открием първопричината накарала тези хора да потърсят средство за бягство от реалността. Следващата стъпка е да им помогнем да разберат, че от живот без зависимост не само няма да загубят, но дори ще спечелят. Да осъзнаят, и преценят сами реалната стойност на крактовременното удоволствие от наркотиците изправена срещу възможният резултат от развитието на талантите, които всеки човвек носи в себе си. Така стигат до заключението, че всъщност могат да искат и да получат много повече от живота, ако работят и уважават себе си, отколкото наркотиците биха могли да им дадат някога.

- Този подход за терапия на зависими е малко по-различен от масово разпространените методи за лечение. Същността му е да се работи и набляга най-много върху това, какво наистина би искала дадена личност за себе си, за живота си. Логиката тук е проста – никой не може да накара, дори насила, някой да пожелае нещо, което не иска.

А какво тогава, ако някой реши, че всъщност това което иска най-много от живота е да пие или да се друса?

- Знаете ли, понякога се случва да имаме работа с/по програми защитаващи тезата, че ако наистина искаш да направиш нещо, по-добре е да го направиш. Тук логиката звучи желязна, затова трябва да насочим човека да се опита да прецени възможните последствия от постъпката си, за това как би рефлектирало не само върху него, но и въру близките му. И ако и този опит се окаже неуспешен и човека продължава да настоява, за последна спирачка бих препоръчал терапевтичен подход наречен „мотивационно интервю”. То е начин, да разкрие и покаже на хората колко и какви нови и неподозирани досега неща има в живота, които биха им донесли радост, неоткрити аспекти, досега пренебрегвани и стояли в сянка извън събрания досега реален жизнен опит.

- Най-голямото предизвикателство в този метод е, че целта е не да ги съветвате какво и как да направят. Реалната цел е да бъдат постоянно поощрявани да действат така, както им се иска.

- Важно е да разберете и вие, като възрастни родители или терапевти, че това не са деца, а хора, които сами трябва да взимат важните решения в живота си, като носят в пълната и тежест и отговорността и последиците от направения от тях избор. Звучи трудно и противоречиво, но не трябва да ги обезкуражавате, дори напротив. Като майка, като терапевт трябва да им помогнете да осъзнаят сами, че живота, който ще имат зависи в най-голяма степен от решенията, взети от тях. Последствията от тези решения имат силата до голяма степен също да оформят живота им.

- В моята терапия аз питам, опитвам се да разбера, какво наистина носи удовлетворение и радост на човек живота? Разбира се, задавайки този въпрос директно на някой зависим логично бихме получили отговор например „кокаин”. Но тогава, след този отговор аз питам – наистина ли това е нещото, което ги удовлетворява, или това е само начин за доставяне на временно удоволствие.

- Огромната разлика между това и удовлетворението, което ти идва отвътре, постигайки всяка малка победа по пътя към триумфа, в процеса на това да градиш собствен живот. Да се радваш на семейство, да гледаш свои деца, това е живот, който има своя собствена цел и значение.

Това е нещо, което и родителите и терапевтите могат да направят, а именно да приемат, че всяка личност (било тя и наркоман) носи пълната отговорност за себе си, и понася в пълна сила последиците от своите решения.

Това нещо като концепцията за твърда любов ли е? Това ли е вашият съвет?

- Да. Но освен това се окуражава и мотивира личността чрез признаване и уважение към потенциалните възможности на всяка личност.

Какво можете да ни кажете за генетиката?

- Тя е важна, но в никакъв случай не е основно определящ фактор  за това, дали дадена личност ще развие зависимост или не. Реално всички ние сами взимаме своите решения. Длъжни сме обаче да признаем, че някои хора са по-импулсивни от други, има друти по-податливи на тревога и притеснения. Вече съществуват решения за притъпяване на тази симптоматика посредством медикаментозна терапия, но която в никакъв случай не бива да се провежда без терапия. Работа на терапевта е да помогне на човек, да го насочи в правилна посока, за да разбере сам, кои са истинските му важни цели за постигане в живота. Успешна терапия се провежда когато терапевта успява да открие цел желана от индивида, за изпълнението на която да работят двамата заедно. Например това да си намери добра работа, да се стабилизира достатъчно за да може да си позволи да създаде свое собствено семейство и да отгледа собствените си деца. В такива ситуации хората си стабилизират, мобилизират и започват да дават всичко от себе си, за да постигнат целта си.

Ако те разглеждат отказването/спирането на алк&нарк като отказване и отричане от нещо хубаво/любимо, нещо, което те наистина искат. Това е признак за това, че съществува огромна вероятност рано или късно да се стигне до нов рецидив, като базирайки се на опита досега резултата е почти абсолютно сигурен.

Първото нещо, в което трябва да се убедят сами  е, че съществуват неща, които са по-ценни за тях от измамното кратко удоволствие доставено от дрогата.

Вие току що изнесохте една лекция на тема как човек може да живее добре/щастливо. Изглеждате като човек, който знае тайната на личното щастие. Бихте ли я споделили и с нас?

- Същия въпрос ми бе зададен и преди малко. Най-краткия отговор, който мога да ви дам е, че човек трябва първо да познава добре сам себе си. Да толерира сам недостатъците, които не може да промени, като в същото време да върши нещата, които му носят удоволствие, пренебрегвайки масата изкуствено наложени ни комплекси и предразсъдъци. Когато човек разбере какви са неговите емоционални нужди(потребности) – било да се ожени, да кара скъпа кола, да се дрогира.. всичко, което му е необходимо да се чувства щастлив е нужда, която трябва да бъде изпълнена.

Няколко пъти досега споменах тайната на щастието, но нека не забравяме, че постигането на удовлетворение от живота далеч не значи просто да се усмихваш и да си прекарваш времето в приятни забавления. Истинското щастие и удовлетворение от живота се постига, чрез някои много по-дълбоки като смисъл занимания – вие сте пример за това. Майки работят заедно, за да могат да подадат ръка за помощ на други майки, чиито деца са алкх или нарко зависими. Да  помагаш на някой без да търсиш нещо в замяна.. Удовлетворението което носи успеха във вашата дейност не може да бъде сравнявано със щастието предизвикано от изпълнен даден каприз или желание. Въпреки, че понякога отнема много време, усилия и саможертви. Сигурен съм, че за вас си струва всяка секунда.

Трябва да помагаме на тези хора да открият цената си, да разберат на какво са способни. По този начин, ако тази личност види, че получава уважение от нас. Нашето признание на чуждите способности/възможности и уважението, което им демонстрираме, въпреки че тези способности дотогава не са били реално демонстрирани спомага в голяма степен за това, личността да повярва отново в себе си. Да възвърне своето самоуважение и да го мотивира да повярва в собствените си сили. Неща, които биват най-силно засегнати при всички зависими и с които е необходима най-тежка и продължителна работа.

В тази терапия е важно никога да не се осъжда, да не се обвинява и да не се спори за нищо. Това е основен инструмент за мотивация, също и доказателство, че тази личност бива разбрана от нас. Важно е да продължаваме да поощряваме и предизвикваме, но в същото време трябва и да избягваме проблема със съзависимостта. Може да съжаляваме някой, който сам създава проблемите си, но за да му помогнем трябва да останем твърди към него, като ключа е в това, да запазим уважението си към него въпреки всичко.