<<  5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15  >>
      Принтирай

15-годишни стигат до психози и агресия с амфетамините

07 Октомври 2013
 

- Г-жо Божилова, на каква възраст младежите опитват дрога за първи път?
- При хероина не можеше да се говори за ниска възрастова граница, защото започваха да го употребяват младежи поне над 17 години. Докато в момента 15-16 годишни деца масово са на амфетамини. Докато за хероина има измислено лечение на зависимостта - има заместителна терапия с метадон, както и лекарство, което потиска влечението и е посочено като добра практика в ЕС - налтрексон. Има и общности за лечение – дневни и резидентни. Но за амфетамините няма никакво лечение от този тип.
- До какви “резултати” води употребата на дизайнерските наркотици и амфетамините?
- Наблюдаваме зачестяване на амфетаминовите психози. Все по-често родителите описват поведение, което отговаря на характеристиките на психоза. Тоест липса на контрол и връзка с реалността, агресивност. Това е състояние, което изисква специализирано лечение. И ако по-рано бяхме против наркозависимите да бъдат лекувани в психиатрии, то сега смятаме, че там трябва да им се оказва помощ и идва следващият проблем – къде, като повечето от тях нямат 18 години.
- Защо?
- Всички изградени места са подходящи за опиатно зависими. При амфитаминовите и новите дроги нещата са по-различни. Например в психиатриите се вземат хора над 18 години. В комуните, в терапевтичните общности пък поведението на амфетаминово зависимите с агресията не е подходящо и те трудно се вписват.
 При нас дойде момче с амфетаминова зависимост, което заплаши да убие майка си. За мен това не беше просто изхвърляне. При този тип зависимост идва момент, в който не ги слуша главата и някой друг уж им диктува какво да правят. Те наистина са способни на тежки престъпления. С това се различават новите употребяващи наркотици отпреди. Защото по-рано криминогенният признак на употребата на наркотици бяха предимно по-леките престъпления – кражби и грабежи. Като например късане на синджирче от врата, разбиване на кафеавтомати, кражба на старо желязо и влизане в затвора.
Докато сега вече има случаи на агресия. Нерядко амфетаминовата зависимост отключва психично заболяване. Лошото е, че никой не може да даде разумен съвет на тези хора какво да правят с такова дете вкъщи. А поведението спрямо него е каквото трябва да бъде към психично болен човек. И така се стига до един омагьосан кръг.
- Каква трябва да бъде превенцията в такъв случай?
- За мен превенцията в момента е абсолютно неадекватна. През всичките тези години държавата не отправи едно ясно послание към тези деца, че наркотиците са вредни. Няма едно ясно и недвусмислено послание! Да си спомним скандалния случай с водката “Мери Джейн”. Това беше първата и голяма медийна кампания, когато се създадохме и когато тази водка висеше по билборди. Това е жаргонното име на марихуаната. И ще ми разправят, че по-добре да пиели водка, отколкото да пушат марихуана! Абсолютна глупост! Точно от такива неща се изгражда посланието към децата, че дрогата не е нещо толкова лошо. Ако по-рано при нас идваха зависими деца или младежи, които имаха критично отношение към употребата, в момента виждаме непълнолетни, които заявяват, че това, което правят, им харесва и нямат никакво намерение да се отказват. Говорим за умни деца от добри семейства, от елитни гимназии.
- Тогава как се постъпва с такива деца?
- Ами, кажете ми! Някой да ми каже как се постъпва! Значи, ако по-рано помагахме на родителите да започнат от точката, в която детето е признало, че употребява дрога и че това не е добре, то вече не е така. Може и да не иска да се откаже, но поне е признало, че наркотиците са лоши – признава го! Докато сега и ние, и родителите първо започваме да се борим с нагласата, че в употребата няма нищо лошо. Че наркотиците помагат. Че ние ги лъжем, че те са вредни. Чудим се как да помогнем на тези деца, но тази масова култура, която ги залива извън хората, които им ги продават и им казват, че няма страшно, е по-опасна. Примерно парчето “Дай ми хапче” на Криско или чалга песните, които също пропагандират употребата. Защото в един определен етап от живота на детето най-големият авторитет за него е вече не родителят, а някой си там от компанията му или пък някой идол певец.
- Колко струва лечението на наркозависими?
- Американците отдавна са казали, че от един вложен долар за лечение на наркозависими се пестят 7 долара на данъкоплатците. Дали с пари може да се излекуват наркозависимите? По принцип, ако плащаш скъпи такси в реномирани клиники – може. Въпросът е, че аз лично се затруднявам да кажа една реномирана клиника за всички случаи. Това е специфично заболяване. Справят се тези хора, които си попадат на мястото. За някои няма да е скъпата клиника, ще бъде трудовата. Но никой не е застрахован. По-рано семейства са залагали имущество или са бъркали в спестявания, за да изпратят детето си в скъпи клиники, но вече това не е така. Напоследък това, което правим, е да спасяваме положението с безплатните комуни.
- Спечелихте проект “Заедно срещу наркотиците”?
- С проекта се надяваме да намерим специалисти доброволци и да направим три срещи в Ловеч, Бургас и Сливан за нови родителски групи. Имаме страхотни доброволци, които безкористно са ни помагали през годините. Сред тях са например д-р Иван Добринов, адвокат Руслан Ганчев, Руска Атанасова и много други в тази партизанска война, която водим за всеки отделен случай. Направили сме 10 клона на сдружението в страната през годините. Не всички оцеляха, защото е много трудно. Но където се получи спойката, хората се събират и работят. Надяваме се да преодолеем стената на неразбирането и срама. Скоро имах случай в Сопот – нито един човек не дойде на обявена среща. Социалните работници ми обясниха, че хората ги е срам някой да не ги види. И на другия ден излезе в бюлетина на полицията арестуван младеж от Сопот с наркотици. Значи проблемът го има. А защо ги е срам?
- Освен като председател на “Майки срещу дрогата”, вие сте журналист, а така също станахте особено популярна и то не само в Пловдив, със златните си ръце. Майсторите ръчно плетени чанти и одеяла, които са уникално красиви.
- Да правим от нищо нещо е част от дейността както на Сдружението, така и на мен самата. В работата на “Майки срещу дрогата” работим с хора без никакви средства и надежда и въпреки това постигаме резултати. През годините сме изпратили поне 300 души на лечение. Сигурно са повече, на които сме помогнали. А за хобито ми – плетенето, много съм горда, че напоследък успях от една чанта, пълна със стари разплетени прежди, да направя уникално одеяло.
 
 
 
Добави Коментари