<<  5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15  >>
      Принтирай

Волен Пасков: Бях наркоман, възстановяването е възможно, когато човек го поиска!

03 Октомври 2013
 

Волен Пасков е ръководител и създател на център за рехабилитация и ресоциализация на хора с различни видове зависимости – от интернет, хазарт, алкохол и наркотици. Волен също е имал проблеми с наркотиците, но сега дава пример на момчетата в терапевтична общност “Билани”. Своя положителен опит той сподели специално за в. “Доктор”.
 
- Волен, каква е вашата система за лечение на наркозависими?
- Приемаме зависимостта като проблем на личността и подпомагаме хората сами да намерят решение за себе си. Това не е комуна за зависими, а дългосрочна рехабилитационна програма с частична изолация. Имаме къща, тип терапевтична общност, в Банкя, където първоначално хората влизат за девет месеца. На ден се прави минимум по 4 часа терапия. Полага се и труд, но системата като цяло не се базира върху работата или върху религията. Спортът е тясно свързан с терапията. Зависимите се занимават с тенис на маса, футбол, езда, плуване. Доказано е, че физиката оздравява преди психиката. Първо човек започва да изглежда добре, започва да се харесва. Това рефлектира върху неговата самооценка. А за да искаш да си успешен, трябва да имаш какво да губиш. Когато взема тези момчета от улицата, те нямат какво да губят. Сега всички изглеждат перфектно – здрави хубави момчета. Това са психологически плюсове, които натежават, когато се сложат на везната – да взема или да не взема. 
 
- Това означава ли, че не ползвате медикаменти? 
- Да, моделът на лечение е без никакви химични вещества. 
 
- Какво се случва с пациентите ви, след като преминат деветте месеца в терапевтичната общност?
- Втората фаза на програмата е петмесечна ресоциализация. Хората живеят в защитени жилища в София под наш контрол, като посещават терапевтичен кабинет няколко часа дневно. Имат и свободно време, което запълват с работа. Някои от тях започват отново да учат. Изобщо занимават се с нещата, които трябва да компенсират. Следващата фаза е проследяване за шест месеца. Тогава хората са напълно отделени от нас. Връщат се в семействата си или създават нови семейства, нови връзки, живеят самостоятелно. Евентуално с тях се правят 2 – 3 консултации месечно. Така проследяваме как върви техният житейски път. Ако има нужда, ги подпомагаме с каквото можем. Това е етапът, в който лечението почти приключва. Тези момчета вече живеят в София и функционират съвсем нормално в обществото. Те са в ремисия над година, някои – година и половина. Приемаме, че човек има шанс 50% да успее, когато има ремисия поне една година.
 
- Трябва ли наркозависимите да дойдат доброволно при вас?
- Зависимостта като цяло е болест на отрицанието. Зависимите хора отричат, че имат проблем. Според мен няма активно употребяващ човек, който да съзнава колко сериозно му е положението. Затова много често мотивацията първо е външна. 
 
Зависимите са притиснати от близки, 
 
от приятели, от обстоятелствата. Имаме случаи дори на зависими, попаднали в болница. Най-важното е човек да поиска да си реши проблема. Това е първата стъпка. Ако не иска, няма как да му се помогне. Първата работа на екипа ни е да обърне мотивацията от външна във вътрешна. Аз съм бивш наркоман и знам много добре, че възстановяването е възможно на 100%, когато човек го поиска. След това започва истинският рехабилитационен процес. На всеки от зависимите се изработва индивидуален рехабилитационен план според специфичните му необходимости.
 
- На вас кой ви помогна?
- Аз изминах дълъг път, докато стигна до това, което правя в момента. На мен ми беше необходимо много повече време. Лекувал съм се с всичко възможно – при психиатри, в комуни, на няколко места в чужбина. Преминаването през тях ми даде сериозна вътрешна мотивация и възможност да успея да се справя. Употребявал съм всички видове наркотици, като се започне от алкохол, стимуланти и се стигне до хероин и метадон. Няма значение дали човек е зависим от амфетамини, хероин или от хазарт, или интернет. Някои зависимости изискват допълнителни процедури, но процесът на оздравяване е един и същ. Той е като при физическа травма – нужно е време да зарасне и правилна рехабилитация.
 
- Как стигнахте до идеята за терапевтична общност “Билани”?
- Всичко това съм го видял при различни мои лечения – събрани плътно, излизат 3 години. Срещнах се с добри професионалисти, които за моя голяма радост успях да привлека и сега работят при мен. В чужбина лечението на зависимости е много добре структурирано. Добрите рехабилитационни програми са известни отдавна на Запад. Това, което направихме, е да адаптираме този модел към българските условия и да започнем да работим по него.
 
- Какво пречи на лечението на зависими в България?
- Традицията и народопсихологията. В България се търси помощ, когато проблемът вече е много сериозен. В другите страни, когато разберат, че някой член от семейството има проблем, веднага се предприемат мерки, хората се насочват към рехабилитационни програми. Тук за жалост 
 
много дълго време проблемът се държи вътре в семейството, 
 
пази се в тайна, докато стане изключително тежък. Най-добре е, когато семейството разбере, че има някакъв вид зависимост – дали химична, към интернет, хазарт, а напоследък регистрираме и зависимост към секс, да попитат, да прочетат, да видят какво да се направи. Проблем е, че се дава некомпетентна помощ от хора, които твърдят, че са специалисти, просто защото имат дипломи. 
 
Според мен добри професионалисти са тези, които дават резултати, чиято работа е успешна. Бил съм студент преди години, а сега следвам психология. Знам какво е нивото на българското висше образование. Много от моите колеги изобщо не са наясно какво им предстои и защо учат. Аз имам голям личен опит, който трябва да подплатя с научни знания. Работя непрекъснато с психолози и психиатри. Така също се уча. 
 
- Каква е успеваемостта на вашата терапевтична общност?
- Успешна е при над 80% от хората. А останалите 20% при рецидив или възобновяване на употребата отново се връщат на лечение.
 
- Обикновено къде се къса нишката при тях?
- Зависимите хора имат тази слабост да се надценяват и да поемат по-сериозни отговорности, отколкото могат в по-ранен етап. Започват много бързо връзки, работа, семейство; не си дават време да свикнат с отговорностите. Като цяло това са малка част от хората. По-важното е, че те отново търсят помощ. Аз също много пъти съм се провалял. Всеки човек пада в живота си. Важното е да намери сили да стане, колкото пъти е необходимо. 
 
- Достъпна ли е тази рехабилитация?
- Програмата ни е със становище за добра практика. Затова Националният център за наркомании дава възможност на социално слаби пациенти да се лекуват при нас безплатно. В сравнение с другите сертифицирани програми при нас издръжката за месец не е голяма – 650 лв. В това се включва терапия, поддържане на спортните съоръжения, спане и храна. На Запад такава частна програма би струвала 30 000 долара на месец. Но аз искам да бъде достъпна за българите. Имаме много работа и в къщата, и в дневната програма, можем да се самоиздържаме. За мен това не е бизнес – това е социална работа. Обърне ли се в нещо друго, не бих се занимавал с това. 
 
 
 
 
 
Добави Коментари