<<  5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15  >>
      Принтирай

„Само една крачка има между мене и смъртта” (1 Книга на Царете 20:3)

11 Септември 2013
 

Преди дни изпратихме в последния и път 28 годишната Таня. На погребението отец Радослав се обърна към младите хора с изключително силни думи. По наша молба той написа в текст и ни изпрати посланието, което така разтърси всички присъстващи. 

От сдружението

       Казват, че целият живот бил само приготовление за смъртта.И в съзнанието ми при тази мисъл нахлува великият въпрос на Св.пророк Давид „ Кой човек ще живее,без да види смърт”(Псалом 89:48).

       Велик въпрос, зададен именно тук и сега, на това безмълвно поле на десетките, които се покоят тук, и които видяха смъртта.

      Сега тук, пред безжизненото тяло на този млад живот, който си отива, искам да ви кажа няколко слова.Слова, които нямат претенцията да са велики, помпозни. Думи, които не искам да запълнят последните 10-15 тягостни минути преди полагането в гроба.

      Тези думи не целят да ви успокоят и упоят, искам тези думи да ви провокират, да настроят цялото Ви същество да чуе онова, което безмълвната вечност и смъртта Ви говорят сега.

      Незная защо, но в мислите ми нахлуват онези древни римски слова, изсечени на една колона в древния Рим:

Живите затварят очите на мъртвите,а мъртвите отварят очите на живите”.

Огромна истина ,събрана в десет думи.Истина, която ни се открива по най- болезнения и страшен начин.

    Действително времето, в което живеем, е объркано. До такава степен, че истината и лъжата в живота ни са сменили основно местата си.Светът се опитва да натрапи на съвремения човек, че злото е добро, а доброто е вредно. Безпътица,отчаяност и пустота е заляла обществото и отделния човек.

И именно този човек,божественото творение,комуто бе даден великия дар на свободата,използва тази свобода странно.Използва я безумно.

     В нея имаме право да правим онова което поискаме.Имаме дори свобода на избора дали да отхвърлим Бога от живота си, или да изберем да живеем с него.Имаме право на всичко.

Именно заради това право, апостол Павел ще каже „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо ”( 1 Коринт 6:12).

      Действително всичко ни е позволено в този живот.И ние не пропускаме тази възможност.До такава степен, че се превръщаме в роби на самите себе си.Ставаме зависими  напълно от пороците и слабостите си.Нашата зависимост ни смазва, превръща ни в полу-хора.Убива ни!

      Говоря тези неща и се взирам във вас!

      За да открия какво ви накара да стигнете до тук, търся отговора на въпроса „ Защо този млад живот,поиска именно това за себе си? Да се самоунищожи!

Какво търсите? Какво ви липсва? Кое не виждате в живота си?

 

     Да живееш интересно, не означава да играеш танц със смъртта. Да се стремиш към „лъскавия” живот на греха и, непостигайки го, да замъгляваш съзнанието си, създавайки си виртуална „псевдо-реалност” и паралелни несъществуващи светове е свръх безумие. Какво е онова което търсите.Спасение, утопия или смърт? Толкова ли искате да се самоунищожите?

 

     Тя лежи безжизнена пред вас! Потапяща се във вечността! Тя ще се изправи пред лицето на Бога, колкото и да не го е опознала приживе, и аз ще се моля тя да получи оправдание, да получи милост. Но тук, този ковчег се превръща във воводел на вашия живот, който все още е възможно да промените, който, ако поискате, можете да изживеете по-друг начин, смислено, градивно.

       Около вас са вашите родители,аз самият. Вижте ни, живеем обикновено, дори скромно. Живеем здраво стъпили по пътя на живота си.И въпреки че много от нас нямат „привилегията” да се нарекат свръх-хора,мисля че живеем смислено.

      Именно това Ви моля и призовавам днес,с ега и тук, да се опитате да заживеете смислено. Да заживеете, без да бързате,без да искате всичко на каквато и да е цена.

      Погледнете тази смърт, т  е дошла преждервеменно, без време.И тук няма какво повече да направим. Но за вас има шанс, има възможност.

      Поискайте помощ от хората до вас, от мен, от Бога. Да, от Бога! Който вие сте забравили,но който не ви е забравил.

Потърсете го, огледайте се в неговата правда, за да видите себе си, ясно без маската на илюзията.Сигурен съм, че няма да ви хареса онова, което ще видите.И се опитайте да се промените. В името на това дете, което изпращате, в името на безумно почернените майки и домове, в името на самите вас.

      Опитайте и ние ще ви помогнем, Бог ще ви помогне,само дайте знак,само поискайте!

      Спомняйте си този отиващ си във вечността живот и се молете за нея! Тя продължава да има нужда от вас, чрез молитвата ви. И направете така, че поправяйки вашия похабен живот, да реабилитирате и нея във вечността!

 

 

 

 

 

                                                                                               

 
 
 
Добави Коментари