На 12 декември тази година сдружение "Майки срещу дрогата" посрещна в къщата си в Пловдив скъп гост- посланикът на Кралство Холандия у нас Негово превъзходителство Карел ван Керстен. Впрочем и посещението, и разговорът бяха неформални и далеч от протокола. "Майки срещу дрогата" не за пръв път посреща високи гости от Холандия, но затова има и причина. В седемгодишната си история доста от битките на сдружението бяха подкрепени от холандската програма Матра Кап в рамките на два големи едногодишни проекта. Първият беше преди години и благодарение на него сдружението създаде контакти с редица институции, издаде книга, както и информационни материали, помогна на мнозина. Вторият проект, одобрен и финансиран от Матра Кап пък, бе реализиран през 2010 година и бе отличен с първа награда за "Проект на годината" в социалната сфера миналата пролет. Наречен "Майчина съпротива срещу наркотиците", проектът даде възможност да посетим 6-7 града в страната, да се срещнем с родители и представители на институции и да създадем клонове на сдружението. Точно преди една година пак благодарение на този проект, в Пловдив се събраха родители на наркозависими от цялата страна и това беше първото по рода си такова събитие, дало тласък и за хората в други градове да се събират и да си помагат, да бъдат заедно в борбата срещу това голямо зло. За тези неща стана дума в разговора в къщата на сдружението на 12 декември.

Интервю с посланика на кралство Холандия Карел ван Керстен

В.Б: Познаваме се от церемонията на конкурса „Проект на годината”, когато нас ни наградиха за проект, който беше финансиран от холандската програма Матра Кап. Гордеете ли се с нас?

КК: Разбира се. Горди сме с това, че сме допринесли с този малък финансов принос да предизвикаме толкова важен импулс и в крайна сметка да се направи толкова много. Радваме се за това.

В.Б: Страната ви е известна с отношението си към наркотиците. В последно време то търпи известни промени, не е чак толкова либерално. Как бихте го описали?

КК: Философията, която стои зад отношението на Холандия към наркотиците, винаги е била такава: По- добре да се разреши малкото зло, за да се предотврати голямото. Идеята преди години беше с разрешаването на марихуаната в определени заведения, така наречените Т шопове, да се избегне разпространението на твърди наркотици. Но тази философия породи редица проблеми.

Въпросните Т шопове, в които марихуаната е разрешена, трябваше да се зареждат отнякъде. А производството на марихуана е в ръцете на гангстерските банди. Има и друго. Активното вещество в канабиса, което го прави наркотик, през годините се увеличи и марихуаната вече не е толкова невинна, колкото беше. Тя вече поражда зависимост. Друг проблем е, че Т шоповете привличат хора от цяла Европа. Хора с определени нагласи. Напоследък бе въведена забрана в тях да се продава на чужденци, но те така или иначе идват- хора от Франция, от Белгия, от Германия., от другаде. И като не могат да си купуват марихуана вътре в Т шоповете, купуват я от улицата, нелегално. Така в крайна сметка ситуацията пак излиза от контрол. Много е трудно, решението на този проблем е много трудно.

В.Б: Преди интервюто споделихте, че сте работили като посланик в Колумбия преди време. Как изглеждат нещата от сърцето на наркобизнеса?

КК: Зле. Опитвахме да отклоним населението от производство на кока чрез финансиране на различни еко проекти. Но всеки пробив, всеки успешен удар срещу наркобароните веднага вдигаше цената на коката и населението тутакси зарязваше еко проектите и се връщаше на кокаиновите плантации, защото там се плаща много по- добре.

ВБ: Щом изглежда толкова невъзможно, добре, какво да се прави...

КК: Може би трябва да се помисли за легализация, която ще лиши организираната престъпност от огромни доходи. Това, което се случва сега, е съсредоточаване в ръцете на мафията на огромно богатство, което означава и власт и което се отразява във всички сфери на живота. Легализацията би ограничила тия печалби.

Ако дрогата обаче се легализира, младите хора няма да имат вече никакви спирачки. Ще си кажат – ето, какво толкова, законно е., разрешено е. Не знам. Това е много трудно решение. Може би трябва да се заложи преди всичко на възпитанието и образованието на децата, те да са предупредени какво им предстои, ако употребяват наркотици и да не посягат.

ВБ: Познавате ли ситуацията с наркотиците и зависимите в България?

КК: Не съвсем, но България е на кръстопътя между Изтока и Запада и през нея минават наркотици, така че очевидно има. От разговора с майките от сдружението разбрах колко недостатъчно развита е инфраструктурата за оказване на помощ и лечение при зависимости, а знам колко е трудно на близките на зависимите, колко голяма нужда от помощ имат те.

ВБ: Благодарение на вас направихме нещо.

КК: Да, и съм доволен, че допринесохме за това.

ВБ: Последният ми въпрос е за България в Шенген. Казано накратко: Кога?

КК: Моята страна се обяви против приемането на България в Шенген сега, защото иска да чуе реални резултати в борбата срещу корупцията. Ще следим докладите за прогреса, през пролетта се очаква един и може би през лятото ще има ново решение, това поне е официалното становище. Няма как да стане, дори ако контролираш външните граници, ако вътре има корупция, просто не става. Разберете, в Европа се вихри криза. Хората се чувстват излъгани, защото вярваха, че всички играят по правилата, а сега се оказва, че в Гърция, Италия нещата не стоят така, а сега всички плащат. Виждате огромни маси нелегални емигранти идват оттам. Не искаме да рискуваме. Съжалявам. Макар и да се забелязва известно развитие нагоре у вас, до върха още не се е стигнало.
 

Б.Р. Интервюто е излъчено в предаване 13 на поредицата "Отвори очи"